3_5662/21.09.2007 г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
Наредба № Н – 8, чл. 3
Относно: осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в него в осигурителя е постъпила молба от бивша служителка за признаване за трудов и осигурителен стаж периода от 14.12.2001 г. до 22.05.2007г., през който същата е останала без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентен съдебен орган. Не са приложени копия на документи в потвърждение на гореизложеното (копие на съдебно решение и т.н.). Поставя се принципно въпроса какви осигурителни и здравни вноски по години за посочения период дължи осигурителят за тази своя служителка?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.64/2007 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 59/2007 г.) и Наредба № Н–8 (ДВ бр. 1/2006г., изм. ДВ бр.7/2007 г.) изразяваме следното становище:
През периода, посочен в запитването, за времето на незаконното уволнение са действали различни нормативни разпоредби относно осигурителните вноски и осигурителния доход, върху който те се дължат, както следва:
А) За времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. съгласно чл.10, ал. 2, т. 5от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) в редакцията му до 31.12.01 г.за осигурителен стаж се зачита и времето, през което работникът или служителяте бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Съгласно ал.4 на същия член за времето, зачетено за осигурителен стаж, се дължат осигурителни вноски в размер, определен само за фонд „Пенсии” за съответния период върху последното трудово възнаграждение преди уволнението. Последните са изцяло за сметка на работодателя. В случай, че за посочения период лицето е работило при друг работодател, осигурителните вноски на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда и правоотношението, при условията на което е работило при него.
Б) За периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от същия кодекс са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Ако осигурителният доход по другото основание е по-висок, само той се взема предвид при зачитане на осигурителния стаж. Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило преди уволнението, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 31.12.1959 г.(чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
Съгласно чл. 54е от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл., 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 139д от Закона за съдебната власт. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да предостави копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ.
В) От 01.01.2003 г. за основните икономически дейности и квалификационни групи професии се въведе минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии за всяка календарна година. Следователно от тази дата, за да се зачете за осигурителен стаж времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, размерът на възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Във връзка с гореизложеното следва да обобщим, че за периода от уволнението на лицето до датата на съдебното решение за възстановяването му на заеманата от него преди това длъжност следва да се внесат осигурителни вноски върху последно брутно възнаграждение от месеца, предхождащ уволнението (не върху обезщетението по чл. 225 от КТ), но не по-малко от минималния осигурителен доход за длъжността след 01.01.2003 г. вразмерите на фонд „Пенсии” по години, както следва: от 2001 г. до 2005 г.– 29 на сто; 2006 г. и 2007 г.–23 на сто.
Съгласно Закона за здравното осигуряване здравноосигурителни вноски върху изплатените обезщетения по чл. 225 от КТ се дължат, когато те са изплатени за периоди, отнасящи се до края на 2002 г., тъй като същите са облагаем доход по смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица. За 2001 г. вноската за сметка на осигурителя е в размер на 4,8 на сто, а тази за сметка на осигуреното лице – 1,2 на сто, а за 2002 г. – съответно 4,5 на сто и 1,5 на сто. След изтичане на срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 225 от КТ, здравноосигурителни вноскиот страна на работодателя извършил неправомерното уволнение не се дължат. В случай, че след 2002 г. за лицето няма друго основание за внасяне на здравноосигурителни вноски, те следва да се внесат по реда на чл. 40, ал. 4 (ал.5 от 2007 г.) от ЗЗО, съгласно който лицата, които не подлежат на осигуряване по реда на ал. 1 и ал. 2, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за Бюджета на държавното обществено осигуряване, а след 2005 г. – върху половината от минималния размер на този доход
На основание чл. 3 от Наредба № Н–8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода на уволнението, което е признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят следва да подаде в компетентната ТД на НАП с Декларация обр. 1 персонални данни за лицето с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби. Дължимите осигурителни вноски следва да се декларират с Декларация обр. 6 до последния работен ден на месеца, в който ще бъдат начислени и внесени.
‘