3_6259/26.10.2007 г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2
Относно: осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в него лицето е уволнено дисциплинарно на 29.06.1999г. Възстановено е на работа от ВКС – гр. София. Прилага копие на заповедта за възстановяване, считано от 18.02.2004 г. Същевременно през периода на незаконното уволнение е работило при друг работодател и е осигурявано върху доход, който е много по-нисък по размер от този, който е получавало при работодателя, който незаконно го е уволнил.
Поставя въпроса не следва ли да се коригира осигурителният доход като база за пенсионно осигуряване и предприятието, което незаконно го е уволнило, да довнесе осигурителни вноски за него за същия период?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2007 г.) изразяваме следното становище:
През периода, посочен в запитването, са действали различни нормативниразпоредби относно осигурителните вноски и осигурителния доход, върху който те се дължат, за времето на незаконното уволнение, както следва:
А) За времето от 29.06.1999 г. до 31.12.1999 г. е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл. 354 от Кодекса на труда (КТ)за трудов стажсе признаваи времето, през коетоне е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнениетодо възстановяването му на работа.
Съгласно § 9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО времето, което се зачитаза трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работапоради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Според ал. 2 на същия член, когато през времето на незаконното уволнение работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите. След извършване на проверка в базата данни на Информационната система на НАП се установи, че в конкретния случай за лицето има данни за изплатени възнаграждения в по-нисък размер от друга фирмаза периода м.11.1999 г. – м.12.1999 г.
В чл. 2 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и други плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавно обществено осигуряване са изрично посочени елементите на брутното трудово възнаграждение и обезщетенията по Кодекса на труда, които не се включват в брутното трудово възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски. Тъй като сред тях не е посочено обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225 от КТ, върху него се дължат осигурителни вноски.
В запитването не се посочва дали в съдебното решение е постановено изплащането на такова обезщетение. Ако е изплатено обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 29.06.1999 г. до 29.12.1999 г., върхунего се дължат осигурителни вноскиза всички осигурени социални рискове за сметка на работодателя. За установен трудов стажна работниците и служителите за минало времеот тях не се изискватосигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 от Правилника за прилагане на Дял ІІІ от КТ от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г.).
За същия период върху изплатеното обезщетение по чл. 225 от КТ се дължат здравноосигурителни вноски, тъй като тези обезщетения са облагаем доход по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), в сила за този период. Те са в размер на 6 на сто, като 3 на сто от тях са за сметка на осигурителя и 3 на сто за сметка на осигуреното лице.
Б) За времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. съгласно чл.10, ал. 2, т. 5от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО, от 1 януари 2002 г. чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване ) в редакцията му до 31.12.2001 г., за осигурителен стаж се зачита и времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Съгласно ал.4 на същия член за времето, зачетено за осигурителен стаж в този случай, когато лицето не е работило при друг работодател, се дължат осигурителни вноски в размера, определен само за фонд „Пенсии” за съответния период и съответната категория труд върху полученото брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението. Последните са изцяло за сметка на работодателя. В случай, че лицето е работило при друг работодател, осигурителни вноски не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж на лицето се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда, по условията на която е работило при него.
Във връзка с гореизложеното и според данните в запитването, както и тези в информационната система на НАП за горепосочения период, лицето е работило при друг работодател. Осигурителният му стаж ще се зачете при този работодател на основание внесените или дължими осигурителни вноски върху получените от нето брутни трудови възнаграждения.
Б) За периода след 01.01.2002 г. съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от същия кодекс са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Ако осигурителният доход по другото основание е по-висок, само той се взема предвид при зачитане на осигурителния стаж. Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило преди уволнението, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 31.12.1959 г.(чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
В) От 01.01.2003 г. за основните икономически дейности и квалификационни групи професии се въведе минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии за всяка календарна година. Следователно от тази дата, за да се зачете за осигурителен стаж времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, размерът на възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Във връзка с гореизложеното следва да обобщим, че за периода от 01.01.2002 г. до датата на прекратяване на договора на лицето с другия работодател – 31.12.2003 г., предприятието, извършило незаконното уволнение следва да внесе осигурителни вноски върху разликата между последното брутно възнаграждение от месеца, предхождащ уволнението, но не по-малко от минималния осигурителен доход за длъжността след 01.01.2003 г. и дохода, върху който лицето е осигурявано от другия работодател в размерите на фонд „Пенсии”.
За периода от 01.01.2004 г. до датата на възстановяването няма данни за осигуряване за лицето на друго основание. Осигурителят, извършил незаконното уволнение, следва да внесе за него осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии” върху последното брутно възнаграждение преди уволнението, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за длъжността за съответната година.
Следва да отбележим, че за периода от 01.01.2000 г. до датата на възстановяването на лицето на заеманата преди това от него длъжност, предприятието, извършило незаконното уволнение не дължи за него здравноосигурителни вноски.
На основание чл. 3 от Наредба № Н–8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода на уволнението, което е признато за незаконно от компетентните органи, предприятието, извършило незаконното уволнение, следва да подаде в компетентната ТД на НАП с Декларация обр. 1 персонални данни за лицето с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби. Дължимите осигурителни вноски следва да се декларират с Декларация обр. 6 до последния работен ден на месеца, в който ще бъдат начислени и внесени.