Регламент 883/2004, чл. 13;
Регламент 987/2009, чл. 16.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № …………….. г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), изразявам следното становище по отношение на задължителните осигурителни вноски:
Предвид описаната от Вас фактическа обстановка, регистрирано е търговско дружество в България ……….. ЕООД. Едноличният собственик на дружеството е с постоянно пребиваване в Унгария, където също има фирма, на която е управител.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Къде и как следва да се осигурява събственикът на търговското дружество – в България или Унгария.
2. По кое законодателство следва да се осигурява лицето – на Унгария или на България.
3. Къде следва да се плащат осигуровките.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял IIот Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.)
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял IIот Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки, какъвто е конкретния случай.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
В случай че собственикът на дружество …………… ЕООД извършва дейност на територията на България в качеството си на самостоятелно заето лице (самоосигуряващо се лице) и едновременно с това, дейността му в Унгария се третира като самостоятелна трудова заетост съгласно унгарското законодателство, той попада в хипотезата на чл. 13(2) от Регламент 883/2004.
Съгласно тази разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави – членки е подчинено на законодателството на:
– държавата-членка по пребиваване, в случаите, когато самостоятелно заетотолице осъществява значителна част от дейността си в тази държава (чл. 13(2)(а) от Регламент 883/2004).
– държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му – в случаите, когато самостоятелно заетото лице не пребивава в една от държавите-членки, в която осъществява значителна част от дейността си (чл. 13(2)(б) от Регламент 883/2004).
„Мястото на съсредоточаване на дейността”, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се определя като се вземат предвид всички аспекти на професионалната дейност на лицето и по-специално – местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността на упражняваната дейност, броят на предоставените услуги, намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства (чл. 14(9) от Регламент 987/2009)
„Значителна част от дейността като самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава–членка, като примерни критерии се вземат предвид оборотът; отработеното време; броят на предоставените услуги и/или доходът (чл. 14(8) от Регламент 987/2009).
В рамките на цялостната оценка, по-малък от 25 % дял по отношение на посочените критерии е показател за това, че в съответната държава-членка не се извършва значителна част от дейността.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
При условие, че пребивате по смисъла на регламента в Унгария, Вие следва да уведомите унгарската компетентна институция по приложимо право за обстоятелството, че осъществявате дейност на територията на две или повече държави-членки.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
В случай, че Ви бъде издаден такъв формуляр от унгарската компетентна институция, той ще удостовери, че Вие сте подчинен на унгарското законодателство за социална сигурност и сте освободен от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
В тази хипотеза, задължителните осигурителни вноски за Вас, включително и за дейността Ви в България, са дължими в Унгария, съгласно унгарското законодателство.