Осигуряване на съдружник в търговско дружество

КСО: чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 4, ал. 4; чл. 6, ал. 7 и 8;чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 2;
ДОПК: чл. 128-129;
ОТНОСНО: Осигуряване на съдружник в търговско дружество
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОДОП” – гр……….. с вх. № ………… от 23.01.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Съдружник в търговско дружество (ООД) се осигурява като самоосигуряващо се лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, за полагания личен труд. В дружеството не получава възнаграждение. Не подава годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, тъй като единствените му доходи са от разпределение на дивиденти.
Поставени са следните въпроси:
1. Може ли лицето да избере върху каква сума да внася авансовите осигурителни вноски?
2. Как се определя окончателният размер на осигурителния доход на лице, което поради липса на доходи не подава декларация по ЗДДФЛ?
3. Ако окончателният размер на осигурителния доход е по-малък от избрания доход, върху който са внасяни авансово вноски, ще се признае ли този доход за окончателен? Подлежат ли на възстановяване надвнесените осигурителни вноски?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово, върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. От цитираната разпоредба е видно, че няма пречка самоосигуряващите се лица сами да изберат размера на осигурителния доход, върху който да внасят авансово осигурителни вноски, спазвайки изискването този доход да е в размер между минималния и максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Когато тази разлика е положителна върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски. Довнасянето се извършва само за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, независимо от това, че самоосигуряващото се лице може да е избрало през годината да се осигурява и за фонд „Общо заболяване и майчинство”. Довнасят се осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване, на основание предвиденото уеднаквяване на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, регламентирано в чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
Когато самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски върху по-голям осигурителен доход от минималния, а средно месечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на годишната данъчна декларация, е равен или по-малък по размер от минималния осигурителен доход, окончателният размер на осигурителния доход ще бъде равен на минималния. Минимален остава годишният осигурителен доход и в случаите когато не се подава годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, поради това, че самоосигуряващото се лице не е получило облагаеми доходи от трудова дейност по чл. 4 от КСО, върху които да се дължат изравнителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване, внесени върху разликата между избрания осигурителен доход и този, който се зачита за окончателен, подлежат на възстановяване или прихващане срещу други изискуеми публични вземания събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар