Осигуряване на самоосигуряващо се лице, което упражнява трудова дейност на две различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4, чл. 5, ал. 4, т. 1, чл. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 9,ал. 2, т. 5;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 4;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 5

ОТНОСНО:Осигуряване на самоосигуряващо се лице, което упражнява трудова дейност на две различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – …….. от 22.02.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в запитването, Вие упражнявате трудова дейност като едноличен търговец и като собственик на търговско дружество /ЕООД/. До 31.01.2012 г. сте се осигурявали като едноличен търговец, а от 01.02.2012 г. сте прехвърлили осигуряването си по идентификационния код на дружеството. От месец декември 2011 г. сте в отпуск по болест, който очаквате да бъде продължен. Интересувате се, какви осигурителни вноски дължите като собственик на ЕООД след 01.02.2012 г., предвид обстоятелството, че болничният лист е издаден на едноличния търговец.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 /изм. – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г./ от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително едноличните търговци и собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО /периодите на временна неработоспособност, бременност и ражданеи отглеждане на малко дете/.
Самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или и за общо заболяване и майчинство с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започването или възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, изм. – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г./. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година /чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по техен избор. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ /чл. 2, ал. 3 от същата наредба/. В тази хипотеза самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването си. Поради това, при промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването му, то следва да продължи да се осигурява за осигурения риск, заявен преди промяната.
Самоосигуряващите се лица внасят авансовите осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход по чл. 6, ал. 7 от КСО до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО за съответната година /чл. 3, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Ако към 10-о число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, те могат да внесат осигурителните вноски по чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността /чл. 3, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение /чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ/. Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност бременност и раждане или отглеждане на малко дете /чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в т.ч. упражняващите дейност като еднолични търговци и собственици на ЕООД, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Те внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 /за работа без трудово правоотношение/, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. За периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда самоосигуряващите се лица внасят здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година. Здравноосигурителната вноска е в размер, равен на дължимата част от вноската, която е за сметка на работодателя /чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО/.
Самоосигуряващите се лица са задължени периодично да представят в НАП данни за осигурителния си доход, задължителните осигурителни вноски и дните в осигуряване /чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО/. Данните се подават с декларация образец № 1 по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/ паричните обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1 /вкл. при временна неработоспособност поради общо заболяване/ и паричните помощи по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „“б““ се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/. Изчисляването на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО /декларация образец № 1/. При изчисляването и изплащането им се използват и данните от Регистъра на осигурителите, регистър „“Приходи““, Регистъра на трудовите договори, регистър „“Пенсии““, регистър „“Трудови злополуки““, регистър „“Профилактика и рехабилитация““ и регистър „“Парични обезщетения и помощи от ДОО““, както и данните от декларацията по чл. 3, ал. 1 към болничния лист и от заявлението-декларация по чл. 4, 4а, 4б, 5, 6 и 7 /чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО/.
От цитираната нормативна уредба може да се обобщи следното:
Вие сте самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност на две различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигуряването Ви до 31.01.2012 г. е провеждано чрез едноличния търговец, а от 01.02.2012 г. сте заявили, че ще се осигурявате като собственик на ЕООД. В тази връзка, Ви обръщаме внимание, че основанието или идентификационният код, по който се извършва осигуряването на самоосигуряващите се лица, се отразява в декларация образец № 1, докато в платежния документ за внасяне на дължимите осигурителни вноски тези лица попълват само ЕГН.
Доколкото за дейността Ви като едноличен търговец Вие сте осигурен за по-високия осигурен риск, включващ осигуряване и за общо заболяване и майчинство, за другата Ви дейност като собственик на ЕООД също следва да се осигурявате за този риск. Следователно, за периодите на временната неработоспособност, след прехвърляне на осигуряването Ви по ЕИК на дружеството, Вие няма да дължите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, а само за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За времето след 01.02.2012 г. следва да продължите да внасяте задължителните осигурителни вноски по ЕГН, а декларация образец № 1 да подавате по ЕИК на дружеството.
Тъй като данните от декларация образец № 1 служат за изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност, ако болничният лист за този период не е издаден на името на ЕООД, съответно в придружаващите го документи дружеството не фигурира като осигурител, декларираните от Вас данни в НАП за осигуряването Ви чрез дружеството няма да съответстват на данните в документите, въз основа на които трябва да се изплати паричното обезщетение. Въпросът, дали посочените несъответствия за периода след 01.02.2012 г. ще окажат влияние върху правото Ви на парично обезщетение и/или ще възпрепятстват получаването му е от компетентността на Националния осигурителен институт.

Оценете статията

Вашият коментар