3_2972/23.06.2009 г.
КСО, чл. 6, ал. 2;
чл. 9, ал. 3, т. 2
НЕВД, чл. 1, ал. 7, т. 7
Относно: осигуряване на служителза времето, през което е останал без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение и в последствие възстановен на работа от работодателя
Постъпило е писмено запитване по приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в него със Заповед № ……/27.07.2007 г. на ректора на Университет „…………” – гр. ………. е прекратено трудовото правоотношение с ЙНП поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 27.07.2007 г. Последната е оспорилазаконността на прекратяването на трудовото правоотношение по исков ред, като е образувано гр. дело № ……..по описа на ………….. районен съд. По силата на извънсъдебна спогодба от 07.03.2008 г. между ЙНП и Университет „……….”, представляван от ректора проф. ……….., същата е възстановена на работа с допълнително споразумение към трудовия договор на 01.03.2008г. Във връзка с това се поставя въпрос относно размера на дължимите от университета осигурителни вноски за лицето за периода от уволнението до възстановяването му на работа.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.42/2009 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2009 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
?признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
?възстановяване на предишната работа;
?обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнение;
?поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Според ал. 2 на същия член работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнението до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
В случая Районен съд – Х е прекратил съдебното производство по молба на ЙНП след подписване от двете страни на извънсъдебно споразумение, което има характер на съдържащо се в него волеизявление за отказ от спорните права. С оглед на гореизложеното в случая не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно същата за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Ако осигурителният доход по другото основание е по-висок, само той се взема предвид при зачитане на осигурителния стаж. Дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии” и ДЗПО в зависимост от категорията на труда при условията, на които лицето е работило преди уволнението (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените и други доходи от трудова дейност. Единствено разпоредбите на чл. 9, ал. 3 от КСО уреждат случаите, в които се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа без да се упражнява трудова дейност и да се изплащат възнаграждения във връзка с такава, като настоящият случай не попада в този нормативен регламент.
Видно от извънсъдебната спогодба Университет „………” се задължава да заплати на ЙНП обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнение в размер на шест брутни месечни трудови възнаграждения на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6060,54 лв., съгласнозаключението на вещото лице по делото. На основание чл. 1, ал. 7, т. 7 от НЕВД не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху изплатените обезщетения по чл. 225 от КТ.
В конкретния случай с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и предвид обстоятелството, че няма изплащане на трудови възнаграждения за периода, а обезщетения по чл. 225, ал. 1 от КТ, то университетът не дължи осигурителни вноски за лицето ЙНП за времето на оставане без работа.
‘