осигуряване на собственик и управител на ЕООД с отпусната пенсия от Република Турция

2_94/ 03.02.2014 г.
КСО – чл.4, ал.6
Чл.4, ал.1, т.7
Чл.4, ал.3, т.2
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
ОТНОСНО: осигуряване на собственик и управител на ЕООД с отпусната пенсия от Република Турция
Собственик и управител на ЕООД, български гражданин, във връзка с възобновяване дейността на дружеството е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Лицето е пенсионер с отпусната пенсия от РепубликаТурция от 01.04.2009 г. и желае да прави вноски само за здравно осигуряване.
Във връзка с изложеното и предвид разпоредбата на чл.4, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е поставен въпроса: как следва да се осигурява ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище :
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно извършваната трудова дейност.
Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /за всички осигурени социални рискове/. Вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл.6, ал.3 от КСО/. „Неначислени” възнаграждения са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени и/или изплатени /Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП/, т.е. за лицата по тази точка вноски са дължими само при наличие на изплатени, начислени или договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството им на самоосигуряващи се лица /полагат личен труд в дружеството/, следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.
Самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейност (чл. 4, ал. 6 от КСО).
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и получавана пенсия. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за лицата на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственика или съдружника в търговско дружество има отпусната пенсия от друга държава.
В случая обстоятелството, че получавате пенсия, отпусната по турското законодателство, следва да удостоверите с документ, издаден от компетентните власти на Република Турция, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
Следва да се има предвид, че по отношение на лицата които извършват дейност по управление и контрол на търговски дружества и са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО,разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание” не е приложима. От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
Предвид цитираните разпоредби, като лице на което е отпусната пенсия, следва да се осигурявате за извършваната от Вас дейност по описания по-горе ред на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 и/или на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Ако е приложим редът на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (самоосигуряващо се лице), не подлежите на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3 от КСО, освен при изрично изразено желание за това.
Съгласно чл.33, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. „Постоянно живеещи в страната” по смисъла на ЗЗО са лицата, които фактически и трайно пребивават в нея повече от 183 дни от календарната година.
В ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване лицата на които е отпусната пенсия,поради товапенсионерите, които подлежат на задължително осигуряване според чл.33, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО, се осигуряват задължително в НЗОК в случаите, когато упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества /чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО/и/илипоуправление и контрол /чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО/.