2_552/ 30.03.2010 г.
КСО- Чл.4, ал.3, т.2
Чл.4, ал.1, т.7
ОТНОСНО: осигуряване на собственик и управител на търговско дружество/ЕООД/, който извършваи дейност като едноличен търговец
От изложеното в запитването става ясно, че сте регистрирана като едноличен търговец, собственик и управител в еднолично дружество с ограничена отговорност/ЕООД/ и съдружник в дружества с ограничена отговорност /ООД/, където не извършвате трудова дейност. Осигурявате се като самоосигуряващо се лице – едноличен търговец по реда начл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. В едноличното дружество с ограничена отговорност нямате сключен договор за управление и контрол Във връзка с изложеното задавате следните въпроси: Как следва да продължите да се осигурявате в бъдеще ? Как се осигуряват съдружниците в търговски дружества, които не участват с личен труд в дейността на дружеството,получават само доходи от дивиденти и са осигурени на друго основание по трудов договор или като самоосигуряващи се лица ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейнотопрекратяване.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
По отношение на дължимите осигурителни вноски върху „неначислени възнаграждения”указание изх.№ 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което се допълва указание 24-00-7/ 25.02.2010 г. пояснява, че неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4. ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени.
В този смисъл за собствениците/съдружниците/ които са вписани и като управители на търговскидружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.
В хипотезата в която едно лице, упражнява едновременно дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания, в случая като едноличен търговец и собственик на ЕООД, намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбинаи морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Въпреки, че осигуряването се извършва на едно от основанията, съгласно чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Както бе изяснено и по горе, основанието за възникване на осигуряване е упражняването на трудова дейност. В този смисъл ако съдружницитев търговски дружества не извършват трудова дейност в дружествата, както в случая получават самодивиденти,те не подлежатна осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като самоосигуряващи се лица. Ако обаче те осъществяват трудова дейност в дружеството съществува основание заосигуряване, съгласно нормативните основанияпосочени по- горе.
‘