2_690/ 28.05.2013 г.
КСО- чл.4, ал.1, т.7
чл.4, ал.3, т.2
ОТНОСНО: осигуряване на управители и съдружници в търговски дружества
Според изложеното, дружеството ще изплаща възнаграждение за положен личен труд на съдружник, който е вписан в Търговския ретистър като управител. Същият се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на основание дейността си в същото дружество. Във връзка с изложеното поставяте въпроса: Дължат ли се осигурителни вноски по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО за положения личен труд, който е различен от управленския ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В хипотезата при която съдружник е вписан и като управител на търговско дружество, осигуряването се провеждав зависимост от вида на упражняваната трудова дейност в дружеството.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО (изм., ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /за всички осигурени социални рискове/.
Задължението за осигуряване на управителите на търговски дружества, съгласноразпоредбата на чл.10 от КСО, възниква от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл.6, ал.3 от КСО/.
По отношение на дължимите осигурителни вноски за лицата, упражняващи трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, което по отпошение същността на „неначислена възнаграждения” е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010 г.. Според допълващото указание „неначислени възнаграждения” на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4. ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или оределени по съответния ред, но не са начислени.
Считано от 01.01.2013 г. е прецизирана разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7, като изчерпателно са изброени лицата, подлежащи на осигуряване по този ред с оглед упражняваната от тях трудова дейност по управление и контролна търговски дружества и еднолични търговци. Но спрямо тези осигурени лица, продължават да се прилагат горепосочените указания на НАП от 2010 г.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството му на самоосигуряващо се лице /полага личен труд, за който може да получава или да не получава доход, извън тази, регламентирана в неговите задължения като управител/, следва да се осигурява по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/.
Когато получава доходи за положения личен труд, те определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Годишният осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя като разлика, между декларирания облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. За физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, при определяне на годишния осигурителен доход се взема предвид – възнагражденията изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
В заключение следва да имате предвид, че вида на упражняваната трудовата дейност на лицата по чл.4 от КСО, както и установяването на наличие на дължими възнаграждения с оглед дължимост на осигурителните вноски на лицата, които упражняват трудова дейност по по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по редапредвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .
Указания № 24-00-7/25.02.2010 г. и № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП са публикуванина интернет страницата на НАП: www.nap.bg
‘