КСО – чл. 4, ал. 3, т. 4, § 1, ал. 1, т. 5;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 2;
ДОПК – чл. 110, ал. 1 и ал. 3, чл. 118
ОТНОСНО:Осигуряване на земеделски производители и тютюнопроизводители
Фактическа обстановка:
Физическо лице има регистрация като тютюнопроизводител за 2007 г., 2008 г., и 2009 г. През 2010 г. не извършва своевременна пререгистрация. На 03.05.2011 г. на лицето е прехвърлен договор за производство на тютюн.
Въпроси:
1.Има ли прекъсване в осигуряването на посоченото лице за времето от 01.03.2010 г. до 03.05.2010 г.?
2.При положение, че след 03.05.2010 г. не е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП, същото дължи ли осигурителни вноски и за кои осигурени рискове?
Становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред /§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО/.
Производството на тютюн се извършва от тютюнопроизводители, регистрирани по Закона за тютюна и тютюневите изделия /чл. 4 от ЗТТИ/. Производството на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите или техните организации, признати по реда на наредбата по чл. 9, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март /чл. 11, ал. 2 от ЗТТИ, отм. – ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./. Изкупуването на тютюна се извършва до 1 март на следващата година. Срокът за изкупуване може да бъде удължаван за определени райони или за цялата страна със заповед на министъра на земеделието и продоволствието /чл. 11, ал. 8 от ЗТТИ, отм. – ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./.
Предвид цитираните разпоредби, за времето до изменението на ЗТТИ, обн. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г., тютюнопроизводителите могат да имат статут на регистрирани по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО за периода от 1 януари на текущата година до 1 март на следващата, освен в случаите по чл. 11, ал. 8 от ЗТТИ /отм. – ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./, когато регистрацията продължава до края на срока, определен със заповедта на министъра на земеделието и продоволствието /сега – министъра на земеделието и храните/. Ако след март лицата нямат следваща регистрация /извършена в срок до 31 март/ те губят качеството си на „регистрирани тютюнопроизводители”, респективно на самоосигуряващи се лица. В случаите, когато срокът за изкупуване на тютюн е удължен със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, те запазват качеството си на самоосигуряващи се лица за срока на заповедта. За удостоверяване на посочените обстоятелства лицата следва да представят в компетентната ТД на НАП удостоверение, издадено от регионалните структури на фонд „Тютюн” или копие от заповедта на министъра на земеделието и продоволствието, с която е удължен срокът за изкупуване на тютюн в съответния регион. Регистрираните през 2006 г. тютюнопроизводители, които не са представили удостоверение за регистрация през 2007 г., следва да се считат за регистрирани до 20 февруари 2007 г. /датата, до която тютюнопроизводителите следваше да се регистрират по стария ред/.
С § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗИДЗТТИ/, обн.- ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г., е отменена разпоредбата на чл. 11 от ЗТТИ, която определя условията и реда, по който се осъществява изкупуването на тютюна. С извършената промяна отпадат сроковете за:
?сключване на договорите между купувачите и тютюнопроизводителите или техните организации – в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март /чл. 11, ал. 2 от ЗТТИ, отм. – ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./;
?изкупуване на тютюна – до 1 март на следващата година /чл. 11, ал. 8 от ЗТТИ, отм. – ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./.
Считаме, че с отпадане на регистрационния режим на договорите за производство и изкупуване на тютюн се възстановява действащия до края на 2006 г. ред за регистрация на тютюнопроизводителите, регламентиран в чл. 6 от ЗТТИ, който определя краен срок за вписване на лицата в регистъра на тютюнопроизводителите към съответната община – 20 февруари, т.е. лицата, които не са направили съответната регистрация през 2011 г., следва да се считат за регистрирани до 20 февруари на съответната година.
В разглеждания казус не можем да се ангажираме с конкретен отговор на поставените въпроси, тъй като липсва информация относно регистрацията на лицето като тютюнопроизводител през 2010 г. и периодите, през които е извършвало дейност в това качество. Поради това, принципното ни становищеслучая е, че регистрираните тютюнопроизводители имат задължението да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, в рамките на периода за който притежават валидно удостоверение за регистрация. Ако лицето има регистрация като тютюнопроизводител и наличието на трудова дейност, която е основание за осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, бъде безспорно установено и подкрепено с необходимите доказателства, то подлежи на задължително осигуряване в това качество, независимо че не е подало декларация в компетентната ТД на НАП по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В тази хипотеза дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване следва да се определят по размера за фонд „Пенсии”.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице /чл. 110, ал. 3 от ДОПК/. Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В този смисъл упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице се доказва в хода на ревизионното производство.
‘