3_1833/10.04.2007 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2
Относно: осигуряване по договор за прокура.
Според изложеното в запитването едноличният търговец работи по основен трудов договор при друг работодател. Не полага личен труд във фирмата си. Със съдебно решение е учредил прокура и е назначил прокурист, за да управлява фирмата му. Въпросът, който се поставя е следва ли да се внасят осигурителни вноски едновременно за прокуриста и за едноличния търговец като самоосигуряващо се лице и има ли промяна в законодателството в това отношение, считано от 01.01.2007 г.?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.105/2006 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл.4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Той има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Упълномощаването има действие спрямо трети лица след вписване в търговския регистър.
По силата на чл. 23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. По отношение на общественото осигуряване договорът за прокура може да бъде както трудов, така и граждански. В този случай важен е моментът на началото на осигуряването и моментът на прекратяването на осигуряването, които са различни от моментите, в които лицето придобива или загубва качеството си на „прокурист”. За дата на начало на осигуряването и дата на прекратяване на осигуряването на прокурист се приемат датите на сключване и прекратяване на договора му.
Ако едноличният търговец не упражнява трудова дейност в предприятието си и е прехвърлил управлението му на прокурист, той не следва да внася осигурителни вноски. С назначаването на прокурист едноличният търговец следва да прекрати осигуряването си поради обстоятелството, че не полага личен труд във фирмата си. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
По отношение на гореизложеното от 01.01.2007 г. няма принципна промяна в осигурителното законодателство.
С промяната на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (§ 4 от ЗБДОО за 2007 г., ДВ бр. 106/2006 г.), считано от 01.01.2007 г. в кръга на осигурените лица за всички осигурени социални рискове са включени изпълнителите по договор за управление и контрол не само на търговски дружества, но и на еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, както и синдиците, и ликвидаторите. По този начин и прокуристите на едноличните търговци, които са полагали труд без трудово правоотношение по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО, от 01.01.2007 г. се осигуряват за всички осигурени социални рискове върху полученото брутно възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за първа квалификационна група професии по основната икономическа дейност на фирмата. (Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО).
‘