2_987/26.05.2010г.
КСО – чл.4, ал.3, т.1
чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6
В запитването поставяте въпроси относно осигуряването на експерти, извършващи експертизи по нареждане на органите на МВР, съда и прокуратурата.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Статусът на вещите лица, както и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица, са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Вещото лице извършва експертизи (чл. 95 от ЗСВ) и се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл.396, ал.1 от ЗСВ). За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица (чл.398, ал.1 от ЗСВ). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл.398, ал.2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони (чл.398, ал.3 от ЗСВ). В чл.396, ал.2 от ЗСВ е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
С §1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица вещото лице е дефинирано като „специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл.396, ал.2 от ЗСВ”.
Следователно, експертите, коитоупражняват професията на „вещо лице” въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от даденото в чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) определение за лица, упражняващи свободна професия, съгласно което: „за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други”.
На основание чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ).
В хипотезата на чл.396, ал.2 от ЗСВ обаче, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл.398 от ЗСВ и не се е вписало като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ, дейността на това лице по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение.
По отношение държавното обществено осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение /граждански договори/ има две хипотези:
1.лица, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец /чл.4, ал.3, т.5 от КСО/;
2.лица, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение /чл.4, ал.3, т.6 от КСО/.
В тези случаи задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от възложителя на работата, който изплаща възнаграждението, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 и чл.127 от КСО, и чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване.
‘