2_518/22.04.2013г.
КСО – чл.4, ал.1, т.7 и ал.3, т.2
Вие сте собственик на ЕООД и поставяте следните принципни въпроси относно осигуряването на собственици/съдружници:
?При повече от един собственик на търговско дружество и след започване на дейност длъжни ли са или не всички собственици да се осигуряват?
?Как се удостоверява кои от собствениците извършват трудова дейност и кои не съответно в качеството си на собственици на даденото търговско дружество?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване /ДОО/. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл.4 и чл.4а от кодекса.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества (полагат личен труд в дружеството), се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО дължат осигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация. Разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО регламентира, че окончателният размер на месечния осигурителен доход на лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП /чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Относно собственици/съдружници на търговски дружества, които са вписани като управители, следва да се има в предвид, че дейността по управление и контрол на дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в качеството им на самоосигуряващи се лица. Във връзка с това, в чл.4, ал.1, т.7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на управителите на търговски дружества. Видно от цитираната разпоредба на чл.10 от КСО задължение за осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО възниква от деня, в който започне упражняване на трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски се определя съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 и 3 от кодекса -върху полученото, начислено но неизплатено или неначислено брутно месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
С оглед всичко изложено до тук, собствениците/съдружниците на търговски дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно осъществяваната трудова дейност в дружествата, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход за всяка трудова дейност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година /2200лв. за 2013г./, в поредността, определенав чл.6, ал.10 от КСО:
1.доходи от дейности на лицата по чл.4, ал. 1 и 2;
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл.12, ал.1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.
‘