оставени въпроси във връзка с въвеждането на данък върху таксиметров превоз на пътници, считано от 01.01.2017 г.

Изх.№ М-24-36-81
Дата:13.01.2017
ЗДДФЛ, чл. 26;
ЗМДТ, чл. 62у.
ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с въвеждането на данък върху таксиметров превоз на пътници, считано от 01.01.2017 г.
Във връзка с Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП ……, препратено по компетентност вна НАП с вх. № М-24-36-81/05.12.2016 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаните в писмото Ви факти притежавате удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено в съответствие с разпоредбите на Закона за автомобилните превози. Посочили сте, че фирмата Ви не притежава лични или наети автомобили. Дейността се извършва от Ваше име, но за сметка на физически лица – водачи, които са регистрирани като упражняващи свободна професия. Посочили сте, че с всеки водач на автомобил е сключен договор за франчайз, в който са посочени задълженията на ЕТ „….“, а именно административно обслужване на водачите и нямате отношение към техните приходи и разходи. Посочили сте също, че в таксиметровия апарат като данъчно задължено лице е посочен водачът, но фигурира и името на фирмата-превозвач (ЕТ „….“). Фирмата Ви не реализира приходи от транспортната дейност, но с оглед промените в ЗМДТ се задължава да плати данък за всеки автомобил. Считате, че всеки водач трябва да Ви заплати съответната сума и Вие да преведете дължимия данък.В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Как трябва да стане счетоводното отчитане на приходите и разходите в касата на фирмата?
2.В момента на плащането на дължимия данък от всеки един водач какъв счетоводен документ трябва да му се издава?
3.Считате, че е налице несъответствие между Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (Обн., ДВ, бр. 97/1999 г.). В тази връзка поставяте въпрос – кой е данъчно задълженото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. Видно от цитираната разпоредба въпросите, свързани с разясняването на счетоводното законодателство, са извън компетентността на изпълнителния директор на НАП. Предвид на това и в съответствие с чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник назапитването Ви беше препратено до Дирекция „Данъчна политика”, която е компетентна да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Приложено Ви изпращам писмо на Дирекция „Данъчна политика“, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-36-81#2 от 04.01.2017 г., с което е изразено становище по поставените от Вас въпроси, включително по прилагането на счетоводното законодателство. В допълнение на това Ви информирам за следното:
Със Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси (Обн., ДВ, бр. 32 от 2016 г.) е регламентирано, в сила от 01.01.2017 г., данъчно задължените лица, посочени в раздел VІІІ на този закон, да се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници (чл. 61у, ал. 1 от ЗМДТ). Съгласно чл. 61у от ЗМДТ данъчно задължени лица са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози. В чл. 61ф, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), при необходимост, текстовете на Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (Обн., ДВ, бр. 97/1999 г.) следва да се синхронизират с цитирания по-горе нормативен акт от по-висока степен (ЗМДТ). В тази връзка следва да се обърнете по компетентност към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Имайте предвид, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт (чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Иначе казано, установеното от Вас несъответствие между текстовете на ЗМДТ и Наредба № 35 от 3 ноември 1999 г. не отменя ангажиментите, които имате в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 61у от ЗМДТ.
Приложение: Копие от писмо на Дирекция „Данъчна политика“, вх. № М-24-36-81#2 от 04.01.2017 г.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
Изготвили:’

Оценете статията

Вашият коментар