В Дирекция ОДОП –
постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-321/ 21.12.2015г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице, упълномощено от дружество- „Е……“, регистрирано по ЗДДС, поръчва от името на това дружество компютър втора употреба от сайт, собственост на немска фирма с ДДС номер-„Г…..“. Като начин на доставка е избрано доставка с DHL от склада в Германия на доставчика-„Г….“ до друг склад в Германия на 3-та фирма, която впоследствие е и доставчик до България – „Г…. К…..“ ООД /тази фирма не е регистрирана по ДДС/.
Във фактурата от немската фирма е начислен 19 % ДДС-дата 03.11.2015г. платени по банков път, като плащането е извършено от лична сметка на упълномощеното лице.
Компютърът е изпратен от „Г…..“ – склад в Германия до друг склад, отново в Германия – на фирма „Г…. К…..“ ООД . Компютърът е доставен от фирма „Г…К….“ ООДдо техен склад в София, откъдето дружеството си го получава. За съответната услуга по доставката от Германия до България фирма „Г…. К…..“ ООДиздава фактура на „Е……“ ЕООД. Във фактурата е посочено „услуга по доставка на стока от Германия…“. Пратката е описана чрез оригиналния проследяващ номер на DHL.
Написано е писмо на фирма „Г….“ за извършване на корекция на издадената фактура с ДДС, като е приложено потвърждение за пристигане с документи, които доказват пристигането на компютъра в България. От немската фирма са отговорили, че след като фактурата е генерирана с 19 % ДДС и платена, вече не може да се анулира и да се издаде втора без ДДС. От фирмата са обяснили, че единствения начин да издадат фактура без ДДС е ако те изпратят стоката директно на български адрес.
Посочено е в писмото, че се прилагат документи, но такива липсват към писменото запитване.
Поставени са следните въпроси: Какви са възможностите и стъпките за възстановяване на немското ДДС? Как да се осчетоводи доставката?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС, изразяваме следното становище:
Вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Следва да се има предвид, че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка.
Видно от изложените по-горе разпоредби на ЗДДС и изложената от Вас фактическа обстановка, може да се направи извод, че за българското дружество е налице ВОП.
Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод тази сделка, не следва да съдържа размер на данъка.
В случай, че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка с получател регистрирано по ЗДДС лице в България, в която е начислен ДДС и са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС за българското дружество – получател по доставката, ще е налице вътреобщностно придобиване, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС по приложимата за съответната държава членка ставка.
В случай че при ВОП, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика -сборът от данъчната основа и начисления му данък. Тъй като, съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС, данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон, а начислената като ДДС сума не е данък “по този закон“, същата следва да се включи в данъчната основа на ВОП, а в случай че в последствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ – кредитно известие или анулирана погрешната и издадена нова фактура.
Правилата, касаещи облагането с ДДС на вътреобщностните придобивания, по принцип не следва да водят до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, съответно неправилно прилагане на данъчен закон.
Условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Общността, са уредени от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на общността, издадена от министъра на финансите /Наредба № Н-9/16.12.2009 г. на МФ/.
На основание чл. 13 от посочената наредба данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата по ал.1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Доколкото в случая има неправилно третиране на доставката, следва да се има предвид,че реда на Наредба № Н-9е неприложим.
Във връзка с поставения въпрос относно осчетоводяването на доставката Ви уведомяваме, че на Националната агенция за приходите има ограничена отговорност да отговаря само на запитвания свързани с данъчното и осигурителното законодателство. Въпроси свързани с прилагане на счетоводното законодателство следва да изпращате за изразяване на становище от дирекция „Данъчна политика“ към , което правомощие е определено с Устройствения правилник на министерството.
‘