Изх. №94-Н-244
Дата:29.06.2017 год.
Наредба № 4 от 8 август 2003 г., чл. 2;
Наредба № 4 от 8 август 2003 г., чл. 3.
Относно: Отговор на писмено запитване по прилагането на данъчното законодателство.
Във връзка с Ваше писмено запитване дона Националната агенция за приходите с вх. №…………………, в качеството Ви на пълномощник на г-н……………………., отнасящо се до прилагането на разпоредбите на Наредба №4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите (Наредба №4 от 8 август 2003 г.), моля да имате предвид следното становище:
Видно от изложеното в запитването Вашият доверител г-н …….. има интерес към стартиране на бизнес, свързан с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ срещу български лева и други чуждестранни валути. Сделките, които доверителят Ви възнамерява да осъществява, според Вас наподобяват дейността на лицата, които извършат дейност като обменно бюро, съгласно реда и условията, регламентирани в Наредба №4 от 8 август 2003 г.
Поставените във Вашето писмо въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите на Наредба №4 от 8 август 2003 г. и на данъчното законодателство, са следните:
1. Ще възникне ли за Вашия доверител задължение да се регистрира в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, по смисъла на чл. 1 от Наредба №4 от 8 август 2003 г.?
2. Приложима ли е Наредба №4 от 8 август 2003 г. към дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“?
3. Влиза ли в противоречие с действащото законодателство дейността по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“, ако при упражняването на тази дейност се прилага Наредба №4 от 8 август 2003 г., с оглед липсата на каквато и да е друга регулация?
4. Съществува ли ограничение сделките с „биткойни“ да бъдат рекламирани, с оглед забраната, визирана в чл. 15 ал. 10 от Наредба №4 от 8 август 2003 г., като и ограниченията извън цитираната разпоредба?
5. В случай, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не попадат под разпоредбите на Наредба №4 от 8 август 2003 г. как следва да се извършва покупката, съответно продажбата на „биткойни“ от клиенти?
5.1. Какъв документ следва да бъде издаден, когато дружеството купува „биткойни“ срещу лева в брой от клиент физическо лице и обратно?
5.2. Какви данни за клиента следва да се снемат при покупка от клиента на „биткойни“ от него и обратно – при продажба от клиента на „биткойни“? Въпросът е относим за сделки под 10 000 лева, тъй като над тази сума клиентът следва да се идентифицира по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
5.3. Възниква ли задължение за доверителят Ви да подава справка по чл. 73 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед разглежданата по-горе дейност?
6. Попадат ли сделките с „биткойни“ към изключенията по чл. 2, т. 3 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ), и ако да, към кое от тях?
7. Може ли клиент да плати за покупка на „биткойни“ по банков път?
8. Можем ли за целите на търговията да разглеждаме дигиталните валути – „етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и други идентични с „биткойн“?
1. По първия, втория, третия и четвърти въпроси от запитването:
В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“. Виртуалната валута „биткойн“ може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута „биткойн“ може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.
В писмо с изх. №БНБ – 108809 от 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от Софийски градски съд становище, е посочено, че виртуалната валута„биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, в който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на „биткойн“ и извършване на операции по разплащане с „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 отНаредба №4 от 8 август 2003 г. сделки с валута в наличност по занятие като обменно бюро могат да извършват лицата, регистрирани по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. При обмяна на чуждестранна валута в наличност обменните бюра извършват финансова услуга, като стойността на сделката е равна на получените левове (чл. 3 от същата наредба).
С оглед на гореизложеното дейността по обмен на „биткойн“ и други подобни на тях виртуални валути не подлежи на регулиране по реда на Наредба №4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.
2. По петия въпрос от запитването:
С оглед на обстоятелството, че липсва правна уредба в действащото законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути и доколкото в писмото си не сте посочили никакви подробности относно договорните правоотношения, техническите аспекти или начинът на осъществяване на стопанските операции, свързани с придобиването и покупко-продажбата на „биткойн“ от и на физически лица чрез заплащане в брой, приходната администрация не може да се ангажира с конкретно становище относно данъчното третиране, счетоводното отчитане или документирането на тези операции, както и дали същите са технически осъществими.
3. По шестия, седмия и осмия въпроси от запитването:
С оглед на зададените от Вас въпроси, следва да се има предвид, че операциите чрез които се извършват разплащания посредством „биткойн“ или други подобни виртуални валути на територията на страната не попадат в обхвата на ЗОПБ, тъй като същите не могат да бъдат квалифицирани, като „плащания в брой“ по смисъла на същия закон.
Необходимо е изрично да се отбележи, че всички плащания в български лева или чуждестранна валута на територията на страната, извършени в брой, които са свързани със сделки или престации по покупко-продажба на „биткойн“ или други подобни на тях виртуални валути, попадат в обхвата на ограниченията при плащанията в брой, регламентирани в ЗОПБ.
Моля да имате предвид, че при липсата на изрична регламентация в българското законодателство по отношение на „биткойн“ и другите подобни на тях виртуални валути(„етериум“, „лайткойн“, „монеро“ и др.), за целите на данъчното облагане на задължените лица, стопанските дейности с т.нар. виртуални валути следва да бъдат третирани предвид всички факти и обстоятелства, установени от органите по приходите в конкретните производства по реда на ДОПК.
ЗАМ.