ОТНОСНО: отказ от издаване на фактура
Във връзка с постъпило писмено запитване с вх. № ……11.2011г. в Дирекция ”ОУИ” – ……, с оглед приложимата нормативна база за 2011 година, изразяваме следното становище:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Проведени са шахматни състезания. Заплатена е таксата за участие, но организаторите са отказали да издадат фактура, а документите, които са съставили са квитанции.
Въпрос: „Законен ли е отказът от издаване на фактура и как да осчетоводим като разход тези квитанции?”
Нашият отговор е принципен, тъй като в писмото Ви липсва конкретна информация относно регистрацията, устава и дейността на лицето издало въпросните квитанции. Следва да имате предвид разпоредбите на Закона за счетоводството /ЗСч/.
При извършване на сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/ във връзка с чл. 1 от ЗКПО всяко едно лице, определено като юридическо по смисъла на чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗКПО следва да издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСч, а именно принципа за документалната обоснованост, прогласен в чл. 4, ал. 3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. Той може да се нарича фактура, протокол, разписка, сметка и др.подобни. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция, на основаниечл. 7, ал. 1 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
С разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗСч се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 на чл. 7, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Предвид посочената по-горе нормативна уредба и представените към запитването само два броя квитанции е видно, че същите не отговарят на изискванията поставени вразпоредбите на ЗСч относно съдържанието и задължителния минимален брой реквизити. В този вид квитанциите издадени от „Х…” не отговорят на изискванията относно съдържание и не покриват принципа за документална обоснованост по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗСч. Все пак следва да имате предвид, че ако тези две квитанции са придружени с друг документ /договор, протокол и др./ съдържанието, на който допълва липсващата в квитанциите информация, заедно те покриват изискването за документална обоснованост.
В зависимост от това дали разходите за такси за участие са свързани с нестопанската дейност или стопанската /ако има такава/ на „У….” ще се определи необходимо ли е данъчно третиране. Ако тези разходи за такси са свързани със стопанска дейност на сдружението само квитанциите в този вид не могат да бъдат приети за документи, които отговарят на изисквания и не могат за послужат за признаване на счетоводни разходи за данъчни цели. Ако същите послужат за извършване на счетоводни записвания за данъчни цели ще е необходимо да се приложи разпоредбата на чл. 26, т 2 от ЗКПО и да се увеличи счетоводния финансов резултат от стопанска дейност сдружението на текущата 2011г.
‘