Изх. №26-А-282
Дата: 22.10.2019 год.
ЗДДС, чл.167а
ОТНОСНО: отложено начисляване на данък върху добавената стойност при внос на стоки съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството внася в страната стоки – медни концентрати, меден скрап и други суровини с медно съдържание, попадащи в Глава 26 и Глава 74 от Комбинираната номенклатура („КН“) и включени в Приложение № 3 към чл. 167а от ЗДДС. Въпросните стоки обичайно са със стойност над 50 000.00 лева при всеки внос и отговарят на изискванията на чл. 167а от ЗДДС.
Тъй като стойността на въпросните суровини не е напълно известна към момента на вноса им (поради обстоятелството, че покупната цена се определя окончателно след извършване на анализи и след изтичане на определен котационен период за определяне на цената на платимите метали в суровините), горепосочените стоки се внасят първоначално с опростена декларация по чл. 166 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент №952/2013), в която се декларира провизорна митническа стойност на внасяните стоки, на база на известните данни за стойността към този момент и въз основа на провизорна фактура на доставчика. След определяне на всички елементи на стойността дружеството подава допълнителна митническа декларация по чл. 167 от Регламент №952/2013, която съдържа окончателната митническа стойност на стоките, така както е определена в окончателната фактура на доставчика. Окончателната митническа стойност може да е по-голяма или по-малка от провизорната стойност, отразена в опростената декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 4 от Регламент №952/2013 опростената и допълнителната декларация се считат за един неделим документ, който проявява действието си от датата на приемането на опростената декларация.
Дружеството разполага с необходимите митнически разрешения за използване на опростени процедури, а именно – Разрешение №BGSDEBG005800-2019-SDE36659 за редовно използване на опростени декларации със срок от 120 дни за подаване на допълнителна декларация (издадено въз основа на Решение №РЗМ-5800-36/32-25401 от 24.01.2019 г.) и Разрешение №BGCCLBG005800-2019-BZX39437 (съгласно Решение №РЗМ-5800-114/32-51652 от 19.02.2019 г.) за централизирано оформяне в МБ София – Изток на стоки, представени в МБ Варна и МБ Пристанище Бургас, също предвиждащо подаване на опростени декларации.
Дружеството също така има издадено Разрешение №BGEIRBG005800-2019-ADH37154 (съгласно Решение №РЗМ-5800-33/32-23552) за митническо деклариране чрез вписване на данни в отчетността на декларатора съгласно чл. 182 от Регламент №952/2013. В съответствие със същото разрешение дружеството подава митническа декларация, включително опростени декларации, чрез вписване на данните за вноса в отчетността на дружеството. В тези случаи, съгласно чл. 182, пар. 2 от Регламент №952/2013, митническата декларация се счита за приета с извършване на вписването в отчетността на дружеството. Дружеството подава допълнителна декларация в срок до 10 дни от края на календарния месец, обхванат от допълнителната декларация, на основание чл. 146 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 167, параграф 1 от Регламент №952/2013, в която декларира окончателната митническа стойност на стоките, внесени през съответния месечен период, чиято митническа стойност е била финализирана в този период.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В кой период следва да бъдат съставяни и отразявани протоколите по чл. 57, ал. 6 от ЗДДС в случаите на подаване на опростена декларация по чл. 166 от Регламент №952/2013 и допълнителна декларация по чл. 167 от същия регламент?
2. В кой период следва да бъдат съставяни и отразявани протоколите по чл. 57, ал. 6 от ЗДДС в случаите на деклариране чрез вписване на данни в отчетността по чл. 182, ал. 1 от Регламент №952/2013 с подаване на допълнителна декларация в 10-дневен срок от изтичането на календарния месец? Какви данни следва да бъдат посочени в дневниците за покупки и продажби за митнически документ при деклариране чрез вписване в отчетността?
С оглед изложеното в писмото и относимите нормативни разпоредби, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:
На основание чл. 57, ал. 5 от ЗДДС (в сила от 01.07.2019 г.) независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 от закона може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а от закона.
Съгласно чл. 167а от ЗДДС отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;
2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;
3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;
4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 167б, ал. 1 от ЗДДС за упражняване правото на отложено начисляване на данъка при внос вносителят следва да декларира това обстоятелство в подадения митнически документ за внос. На основание чл. 49а, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) митническите органи служебно проверяват изпълнението на изискванията на чл. 167а, ал. 3 и 4 от ЗДДС. При наличието на условията на чл. 167а митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен предвид разпоредбата на чл. 167б, ал. 2 от ЗДДС. В този случай начисляването на данъка се извършва от вносителя, като съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от закона по отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС определя, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
Съгласно чл. 77, пар. 2 от Регламент 952/2013 митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. По силата на чл. 166, пар. 1 от същия регламент, митническите органи могат да приемат лице да постави стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от изискваните данни, посочени в чл. 162, или придружаващите документи, посочени в чл. 163.
По силата на чл. 182, пар. 1 от Регламент 952/2013 при заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подава митническа декларация, включително опростена декларация, под формата на вписване в отчетността на декларатора, при условие че данните от тази декларация са на разположение на митническите органи в електронната система на декларатора в момента на подаването на митническата декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора. По силата на пар. 2 от цитираната разпоредба митническата декларация се счита за приета в момента, когато стоките са вписани в отчетността.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, пар. 1 от Регламент 925/2013 деклараторът подава допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим в компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, в случай на опростена декларация съгласно чл. 166 или на вписване в отчетността на декларатора съгласно чл. 182. Опростената декларация по чл. 166, или вписването в отчетността на декларатора съгласно член 182, както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с чл. 172 и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора (чл. 167, пар. 4 от Регламент №925/2013).
Предвид гореизложеното, считам че при осъществяване на внос на стоки от дружеството, който се документира с опростена декларация, относим момент за определяне датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка по чл. 54 от ЗДДС е моментът на приемане на опростената митническа декларация. По отношение на деклариране на вноса на стоки чрез вписване в отчетността на декларатора, считам че за определяне датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка по чл. 54 от ЗДДС, определяща е датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора. В тези случаи при упражнено право по чл. 57, ал. 5 от ЗДДС и изпълнение на изискванията на чл. 167а от същия закон, за дружеството възниква задължение за начисляване на данъка. При спазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от ЗДДС дружеството следва да начисли данъка чрез издаването на протокол по чл. 117 от закона и отразяването му в отчетните регистри.
Впоследствие, при издаването на допълнителната/окончателната декларация, в съответствие с чл. 167 от Регламент №952/2013, при отклонение на нейната митническа стойност от посочената митническа стойност в опростената декларация или стойността, вписана в електронна система на декларатора, за дружеството възниква задължение за корекция на дължимия данък.
Съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:
1. номера и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;
2. основанието за издаване на новия протокол;
3. увеличението/намалението на данъчната основа;
4. увеличението/намалението на данъка.
Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по тази алинея.
В конкретния случай, доколкото в запитването е уточнено, че окончателната стойност по новата (окончателна/допълнителна) митническа декларация може да е по-висока или по-ниска от първоначално декларираната такава, към датата на издаване на допълнителната декларация за дружеството възниква задължение да издаде нов протокол за корекция на дължимия данък при внос, по реда и срока на чл. 117, ал. 4 и 5 от ЗДДС и отразяването му в отчетните регистри.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/