3_430/08.02.2012 г.
ЗДДС, чл. 113, ал. 3, т. 1;
ЗДДС,чл. 119;
ЗДДС, чл. 124, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 112
Относно: отразяване на „сторно касовите бележки” в отчетните регистри по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дейността на „В” ЕООД е търговия на дребно с модни аксесоари. Във връзка със същата ежедневно в обектите на дружеството се реализират многобройни продажби на клиенти – основно физически лица. В процеса на работа често се налага коригиране на вече приключени сметки на клиенти, които връщат закупените от тях продукти. Съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ посочените корекции се документират с издаването на „сторно касова бележка от кочан”. При попълването на същата, съгласно изискваните реквизити, се вписват данни на получателя на сумата, в случая физическо лице.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При попълване на „сторно касовите бележки” достатъчно ли е да се впишат трите имена и подписът на клиента и необходимо ли е да се вписва адрес, както и ЕГН, защото повечето от клиентите отказват да си дадат личните данни?
2. Какъв е редът за отразяване на „сторно касовите бележки” в дневника за продажбите съгласно ЗДДС – достатъчно ли е в дневника за продажби да се отрази месечния отчет продажби на фискалното устройство, намален със сумата на сторната или е необходимо на отделни редове в дневника да се посочат първо пълния отчет за продажбите и съответно на друг ред сумата на сторната със знак минус /при втория вариант всяко сторно отделно ли се вписва или могат да се сторнират като обща сума със знак минус/?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) и Правилника за прилагането му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 84 от 28.10.2011 г.) изразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос от запитването относно попълване на „сторно касовите бележки”, когато получателят е физическо лице съгласно изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, уведомяваме, че в тази част писменото запитване е изпратено в Дирекция „ДОМ” при ЦУ на НАП – гр. София за изразяване на становище по компетентност.
По втория поставен въпрос във връзка с приложението на ЗДДС следва да се има предвид следното:
По силата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
В разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са посочени данъчнитедокументи. Това са фактурата, известието към фактура и протокол.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Същевременно в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от закона са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
В този смисъл, ако клиентите на дружеството са данъчно незадължени лица – физически лица, които не извършват независима икономическа дейност, същото няма задължение за издаване на фактура.
Предвид горецитираните правни норми в настоящия случай следва да се съобрази нормата на чл. 119 от ЗДДС. За доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, като законът допуска по избор на лицето да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект. Същият съдържа обобщена информация, която е определена в чл. 112 на ППЗДДС, както следва:
1. общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки – поотделно в зависимост от данъчната ставка (20 %, съответно 9 % и 0 %);
2.общата сума на данъчните основи на освободените доставки;
3.общата сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по т. 2, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит, съответно без право на данъчен кредит).
Следователно в дневника за продажби се отразяват данъчните документи и отчет за продажбите по чл. 119 от ЗДДС. „Сторно касовите бележки” в случаите, предвидени в чл.31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не попадат сред гореизброените документи, поради което същите не следва да се отразяват в дневника за продажби на отделен ред, а трябва да намерят отражение в обобщената информация на отчета за извършените продажби
‘