отчитане и внасяне на данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

3_ 24614/10.09.2013 г.
ЗКПО, чл. 204, т. 2;
ЗКПО, чл. 212;
ЗКПО, чл. 217, ал. 2;
ЗСч, чл. 4, ал. 3
Относно: отчитане и внасяне на данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Според изложеното в запитването Окръжен съд „Х” както и част от съдилищата в съдебен регион, разходват средствата си от фонд „СБКО” съгласно решение на общо събрание като „предоставени в натура” за екскурзии, посещения на културни събития и профилактични медицински прегледи.
Във връзка с изложеното се пояснява приложението на чл. 217 от ЗКПО във връзка с превеждането на дължимия данък.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбитеЗКПО(ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 68/2013 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители. Определението за социални разходи е дадено в ЗКПО като се имат предвид социалните разходи, предоставени в натура, доколкото само те подлежат на облагане с данък върху разходите. По силата на §1, т.34 на допълнителните разпоредби на ЗКПО “Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Нормите на чл. 292-294 от Кодекса на труда (КТ) уреждат социално – битовото и културно обслужване на работниците и служителите. Същите са приложими и спрямо съдиите на основание препращащата разпоредба на чл. 229 от Закона за съдебната власт. Правото за определяне начина на разпределението и използването на тези средства, съгласно чл. 293 от КТ, е предоставено на Общото събраниеза всички работници и служители. Средствата за социално-битово и културно обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. В чл. 294 от кодекса се изброява за какво могат да се използват средствата и по какъв начин работодателят осигурява социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите.
По отношение на документирането на въпросните разходи следва да имате предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Изискванията за документална обоснованост са детайлно регламентирани в разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО.
На основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. По силата на чл.217, ал. 2 от ЗКПО, действащ до 31.12.2012 г., данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите. С Държавен вестник бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. нормата на чл. 217, ал. 2 от същия закон е изменена. Съгласно новата редакция на цитираната разпоредба данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.
Видно от изложеното от 01.01.2013 г. настъпи съществена промяна в облагането на социалните разходи с данък върху разходите. От месечно формиране се преминава към годишно данъчно определяне на данъчната основа, респективно задължението за данъка по Част четвърта от ЗКПО се разчита еднократно в годишен размер. Този подход се потвърждава и от чл. 212 от ЗКПО, според който данъчната основаза определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 от същия закон са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.

Оценете статията

Вашият коментар