отворено писмо до Националната агенция за приходите във връзка със задължителното здравно осигуряване на българските граждани, живеещи и работещи в чужбина

.№94-В-401
Дата:26.11.2012 год.
ЗЗО, чл. 5;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 34, ал. 2, т. 4;
ЗЗО, чл. 40а;
ЗЗО, чл. 109;
ПЗР на ЗЗО, § 19п;
ДОПК, чл. 12, ал. 1.
Относно: отворено писмо до Националната агенция за приходите във връзка със задължителното здравно осигуряване на българските граждани, живеещи и работещи в чужбина
Във връзка с Ваше запитване, с вх. № ……………….. по описа нана Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, изразяваме следното становище:
1-ви въпрос:
Една от основните стратегически цели на Националната агенция за приходите е да предостави на своите клиенти качествено обслужване, което да задоволи техните нужди и очаквания. В тази връзка комуникацията с гражданите и фирмите по повод техните права и задължения, свързани с плащането и деклариране на данъци и осигурителни вноски, е основен приоритет в дейността на агенцията. НАП е институция, чиято цел е стимулиране на доброволното плащане на данъци и осигурителни вноски чрез подобряване на обслужването.
За това и се полагат съответните усилия за навременното и изчерпателно информиране на заинтересованите лица, особено когато става въпрос за новости в законодателството, които биха облекчили контакта им с НАП.
Една значима част от усилията на публичните комуникации на агенцията са насочени именно към разясняването на правата и задълженията по повод здравното осигуряване на българските граждани в чужбина. На интернет страницата на агенцията www.nap.bg редовно се публикува актуална информация за изискванията и необходимите документи, свързани с освобождаването от плащане на здравни вноски в страна на български граждани, живеещи в чужбина. Има специална секция, посветена именно на тази тема. По повод разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, с която се дават допълнителни възможности за освобождаване от плащане на здравноосигурителни вноски в страната, НАП информира гражданите за тази възможност още преди да влезе в сила от началото на 2012 г. Съобщения, съдържащи освен основна информация и необходимите документи, бяха изпратени до над 100 български медии (централни и местни). В допълнение на това същата информация се изпрати и до над 400 електронни адреса на български медии в чужбина, български общности по целия свят, включително църкви, училища, както и дипломатически представителства на България в чужбина.
Нещо повече, информация за здравното осигуряване и в момента може да бъде намерена на първата страница на интернет сайта на НАП – www.nap.bg.
Традиционно, по време на старта на данъчно-осигурителната кампания всички териториални структури на НАП организират пресконференции. Едни от основните теми по време на тези събития са засягат именно въпроси в областта на здравното осигуряване. Средно на ден чрез електронната поща на Информационния център на НАП [email protected], се отговаря на 30 до 40 запитвания по тази тема, а повече от 70% от обажданията по осигурителни въпроси са именно относно разпоредбите за освобождаване на българите в чужбина от здравноосигурителни вноски.
2-ри въпрос:
Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване са изброени в чл. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането /аргумент – чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/.
На основание чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗЗО правата на осигурените по чл. 33, ал. 1 лица възникват от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК в сила от 01.01.2007 г. са включени лицата, за които се прилага законодателствотона Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Съгласно чл. 109 от същия закон здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
Видно от цитираните разпоредби основание за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицето да е български гражданин. Правата на осигурените лица се определят в съответствие с разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО.
3 въпрос:
Съгласно §19п от ПЗР на ЗЗО (ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
Разпоредбата на § 19п от ПЗР на ЗЗО регламентира възможност за лицата по чл. 40а – български граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, които преди датата на заминаване в чужбина не са подали заявление по чл. 40а за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, да могат да подадат това заявление в срок до 31 декември 2012 г.
Съгласно чл. 40а българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до НАП. През периодите, за които лицата са внесли здравноосигурителните си вноски може да се приеме, че те не са пожелали да се възползват от възможността за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, предоставена им в чл. 40а от ЗЗО.
Следва да се има предвид, че определения краен срок за подаване на декларация по §19п от ЗЗО и заявление по чл. 40а, ал.1 от ЗЗО е 31.12.2012г. е преклузивен, т.е. последствията от неспазването му е погасяване на правото на лицата да се възползват от предвидения в законовата разпоредба ред.
Необходимо е да се отбележи, че след 01.01.2007 г. разпоредбитена чл. 40а от ЗЗО, респективно § 19п в ПЗР на ЗЗО не се прилагат по отношение на периоди, през които лицата са подлежали на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Това е така, защото на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО тези лица не са задължително осигурени в НЗОК и съответно не е налице задължение, от което да бъдат освобождавани по реда на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО.
4 въпрос:
В ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период в чужбина. Дадена е възможност на тези лица при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. В чл. 40а от ЗЗО в сила от 21 декември 2004 г. е предоставена възможност заосвобождаване на българските граждани от задължително здравно осигуряване, при определени условия. Съгласно тази разпоредба в сила от 21.12.2004 г. българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Именно във връзка с прилагането на чл. 40а от ЗЗО при формирането на здравноосигу“

Оценете статията

Вашият коментар