ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция ОДОП
постъпи Ваше запитване с вх. № …./ 28.07.2016г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и извършва механична обработка на стоманени детайли, леене на алуминиеви детайли и др. Продукцията основно е предназначена за европейския пазар. Във връзка с отливането на алуминиевите детайли, фирмата изработва специални стоманени пресформи. Те са по поръчка на клиента, заплащат се 100 % и се използват единствено за конкретното изделие на клиента. Получените отливки са предназначени за експорт в европейска страна, като клиента е регистриран за целите на ДДС в съответната страна. Дружеството третира изработката на пресформи като сделка на територията на страната и начислява 20% ДДС. Клиентите твърдят, че щом пресформата се използва за изработка на изделия, предназначени за експорт извън страната, не следва да се начислява ДДС в България. Цитират аналогичен закон в Германия, според който подобни сделки се тълкуват като услуга в Европейския съюз – съпътстваща част от изработката на изделие, предназначено за експорт.
Поставен е следният въпрос:
Може ли изработката на пресформите да се тълкува като услуга и ДДС-то по нея да се дължи от получателите?
Във връзка с поставения въпрос, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия :
1. Доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
2. Получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
3. Предмет на доставката са стоки;
4. Възмездност на доставката;
5. Транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС.
От изложената в запитването фактическа обстановка, е видно, че стоманените пресформи не се транспортират до Германия, където е Вашият клиент, а остава на територията на България.
За данъчното третиране на доставката се прилага общият ред на облагане за доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Предвид гореизложеното, за Вас като регистрирано по ЗДДС лице, възниква задължение за начисляване на ДДС, при ставка на данъка 20% на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не е налице ВОД, тъй като обект на доставка са стоки / пресформи/, които не са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка и условието в този смисъл на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено. Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на ВОД.
Във връзка с поставения въпрос относно третирането на доставката като услуга следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
Във връзка с прилагането на чл.128 от ЗДДС е необходимо да се установи на първо място дали отделните доставки се осъществяват общо при условията на съпътстваща доставка или са налице отделни доставки със самостоятелно значение. Второ условие за прилагането на чл. 128 от данъчния закон е общо определяне на плащането за доставките.
Съпътстващата доставка, в съответствие с практиката на Съда на ЕС, споделя данъчното третиране на основната (Решение по дело C-349/96, т. 30). Съдът посочва, че операция, която от икономическа гледна точка се състои от една единствена доставка, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционалността на системата на данъка върху добавената стойност. Освен това при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една единствена сделка, когато не са независими. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика.
Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС. Поради това от изключителна важност в случая е основната доставка да бъде правилно определена. Критериите за това следва да бъдат комплексни. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката.
Доколкото в конкретния случай не е предоставена информация за договорните отношения между страните, не може да изразим категорично становище.
‘