ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция ОДОП
постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-343/ 21.12.2016г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Основната дейност на фирмата е производство на обувки. Дружеството извършва обработка на стоки по договор или т.н. ишлеме – ушиване на саи /горната част на обувките/ за фирми от Италия, с които има дългогодишно партньорство.
Материалите, необходими за изработването на продукта се получават с проформа фактура без прехвърляне на собствеността, ушитите саи се транспортират обратно в Италия с фактура за извършена услуга.
Във връзка с промяна в организацията на един от клиентите е необходимо саите да не се връщат в Италия, а да се превозят до Сърбия, където ще се подложат на допълнителна обработка и след това ще се върнат в Италия на фирмата възложител.
Услугата, която се извършва е по чл.21, ал.2 от ЗДДС и не се начислява данък. При новата организация на работа на клиентите отново ще се издава фактура за италианската фирма, но условието да продължи съвместната работа е саите да се доставят до Сърбия, където след обработване ще се изпратят за Италия.
Поставен е следният въпрос:
На коя разпоредба от ЗДДС да се позове дружеството, за да продължи съвместната работа с италианската фирма и да издава фактури без да начислява ДДС?
Във връзка с посочената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Общите принципи при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21 от ЗДДС и са обвързани с мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО/.
Получаването на чужди стоки /материали/ от Италия, които след обработка се връщат обратно на контрагента попада в определението за „работа по стоки“, посочено в параграф 1, т.43 от ДР на ЗДДС. “Работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки.
Мястото на изпълнение на доставката на услуга по обработка на чужда стока попада в хипотезите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС, фактура се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва “обратно начисляване“, както и съответната разпоредба от закона или правилника.
Допълнително в конкретния случай, доколкото липсват данни относно начина на документиране на изпращането на стоките към Сърбия ще е необходимо да се съобразят и следните относими норми на ЗДДС:
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДСза възмездна доставка на стока се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
Съгласно чл.28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както идоставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Предвид посочените по-горе разпоредби на ЗДДС, когато лице, неустановено на територията на страната е собственик на стоки /италианската фирма/, които се транспортират от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава, следва да се приеме, че лицето – собственик на стоката, ще осъществява на територията на страната облагаеми доставки по чл. 12, ал.1 от ЗДДС.
В този случай, по силата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето – собственик на стоката ще има задължение да подаде заявление за регистрация по този закон.
‘