Писмо с

Изх. № М-94-П-142
Дата: 10.03.2021 год.

Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от една страна и  Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 5, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 3.

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. ………………..г., е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои Ви сключване на трудов договор с дружество в Англия, което няма място на стопанска дейност или определена база на територията на България. Договорът ще бъде сключен съгласно английското законодателство, с място на работа в България. Ще получавате възнаграждението си по банков път без удръжки.
Поставени са следните въпроси:
1. Дължа ли авансов данък общ доход на месечна база?
2. Какви вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване се дължат?
3. Как трябва да се осигурявам съгласно Закона за здравното осигуряване?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
По отношение на задължителните осигурителни вноски:
От 1 януари 2021 г. търговските отношения между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от една страна и  Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (Споразумение за търговия и сътрудничество).
В него се определят преференциални договорености в различни области. Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в Обединеното кралство, както и за граждани на Обединеното кралство, които работят, пътуват или се преместват в ЕС, след 1 януари 2021 г.
Съгласно чл. Ch.SSC.1 от Четвърта позиция на Споразумението за търговия и сътрудничество държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да се гарантират социалноосигурителните права на лицата, обхванати в тях.
Правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство се съдържат в Дял II от Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола), който е неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество.
Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 от този протокол лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава.
В конкретната хипотеза, при условията на действие на Споразумението за търговия и сътрудничество, Ви предстои сключването на трудов договор с английско дружество, като мястото на работа ще бъде в България.
Въпреки че в случая не е налице трансграничен елемент към Обединеното кралство, има специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че дружеството, с което сте в трудови правоотношения, е установено на територията на Обединеното кралство.
С оглед на това и при условие че извършвате трудова дейност единствено на територията на България, Вие попадате в обхвата на разпоредбата на чл. SSC.10, параграф 3, б. „а“ от Протокола, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава, се прилага законодателството на тази държава.
Следва да имате предвид, че по отношение на България, лицата, работещи по трудови правоотношения попадат в категорията „заети лица“.
„Дейност като заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (чл. SSC.1, б. „а“ от Протокола).
Видно от горното, задължителните осигурителни вноски за дейността ви по трудовия договор с английското дружество ще са дължими в България съгласно българското законодателство.
С оглед на това Вие подлежите на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всички осигурени социални рискове и на задължително здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Работодателят/осигурителят следва да подава данни с декларации образец № 1 и образец № 6, спазвайки Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Тъй като в конкретния случай английското дружество ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, то следва да имате предвид, че работодатели/осигурители, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Обръщам Ви внимание, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното до тук.

По отношение на данъчното облагане:
В съответствие с разпоредбите на чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България.
Доколкото в конкретния случай трудът се полага на територията на Република България, реализираните от Вас доходи са от източник в страната и съответно подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Този вид доходи се облагат с 10 % данък върху общата годишна данъчна основа (виж чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ). Необходимо е да се поясни, че по смисъла на § 1, т.26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения“ са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
По правило авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа (чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ). Според § 1, т. 27, б. „а“ от ДР на ЗДДФЛ „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Предвид цитираните правила, доколкото английското дружество няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, то не се определя като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължението да определя и удържа авансово данък за доходите по § 1, т.26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажимента за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи. От друга страна, тъй като не е регламентирана правна възможност за авансово облагане на този вид доходи от физическите лица, това се извършва с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т.26, буква „е“ от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Scroll to Top