Изх. №53-04-518
29.07.2019 г.
чл. 4 от ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ
чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ
Според описаните в запитването данни, Вие сте български гражданин, който работи и живее със семейството си от пет години в Германия. Притежавате собствено жилище в Германия. Възнамерявате да отдавате под наем собствения си недвижим имот в България (апартамент).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
По какъв ред следва да се облага полученият доход от наем и съответно да се декларира?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
Видно от изложеното в запитването, Вие пребивавате в Германия от пет години, като работите и живеете там със семейството си. Притежавате собствено жилище в тази държава. Предвид това може да се направи изводът, че центърът на жизнените Ви интереси е извън България и за данъчни цели Вие сте чуждестранно физическо лице.
По отношение на чуждестранните физически лица, съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ същите са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.
Доходите от източник в България са изброени изчерпателно в чл. 8 от ЗДДФЛ. В ал. 6, т. 5 на чл. 8 като доходи от източник в България са посочени доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество.
Съгласно чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взима предвид.
С оглед изложеното, доходите от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в България, са доходи от източник в България по смисъла на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, начислените/изплатените доходи от наем в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, като приложимата данъчна ставка е 10 на сто (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ), т.е. не се приспадат разходи. За доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък, включително в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на имущество), не се издават формулярите на сметка за изплатени суми и на служебна бележка от платеца, когато последният е предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Когато платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на окончателния данък се определя и данъкът се удържа при начисляването на дохода от платеца, като същият има задължение да внесе данъка в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода (чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В този случай на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, следва да подадат декларация по образец за дължимите данъци, която декларация се подава само по електронен път. Съгласно чл. 56 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци .
По искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение по образец за внесения данък. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), в която е подадена или подлежи на подаване декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък (в случаите, в които наемател не е предприятие или самоосигуряващо се лице, а физическо лице), същият се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. По силата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ физическото лице, което е получател на дохода има задължение да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци (образец 4001), в която да декларира дължимия окончателен данък. Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.
Когато чуждестранното лице получава доход чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на пълномощника в съответствие чл. 68, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 68, ал. 3 от ЗДДФЛ когато не може да се установи мястото на внасяне на данъка по реда на ал. 2, данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на Териториална дирекция на НАП София (офис „Център“).
В срок до 31 януари на следващата година предприятията или самоосигуряващите се лице – платци на доходи, предоставят в НАП информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава-членка на ЕС (чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ). Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвърто тримесечие с допълнително попълнено Приложение № 1 (образец 4011).
Следва да се отбележи, че когато доходите от наем на недвижимо имущество са начислени, но не са изплатени, то те се посочват в Приложение № 1 на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в годината на начисляване и не се декларират повторно при изплащането им.
Когато платец на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, информацията по чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ се предоставя от чуждестранното физическо лице, местно на друга държава-членка на ЕС.
Следва да имате предвид, че от изложеното в запитването не става ясно дали отдаваният под наем недвижим имот (апартамент) е придобит в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Същата съгласно разпоредбите на Семейния кодекс (СК) е бездялова – вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл. 24, ал. 1 от СК). На това основание, доходът от отдаване под наем на недвижимо имущество, когато то е в режим на СИО, следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.
Необходимо е да имате предвид, че България има сключена двустраннo спогодбa за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО) с Федерална Република Германия. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Иначе казано, по отношение облагането на физическо лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на съответната Спогодба. При наличие на противоречие разпоредбите на Спогодбата се прилагат с приоритет пред тези на ЗДДФЛ. В конкретния случай не е налице противоречие между ЗДДФЛ и сключената СИДДО с Германия по отношение облагането на доходи от недвижимо имущество.