Изх. № 53-04-918
10.10.2019 г.
ЗДДС – чл. 85, чл. 116
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-918/23.08.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,“ АД е универсален правоприемник на „……………“ ЕАД, осъществявало дейност, свързана с доставки на природен газ. През месец октомври 2013 г. между дружеството и негов контрагент е сключен договор за доставка на природен газ. За м. декември 2013 г. и м. януари 2014 г. доставчикът е издал 2 бр. фактури за доставени количества газ, на обща стойност 384 337.30 лв., от които 320 281.08 данъчна основа и 64 056.22 ДДС. Посоченият в тях размер на ДДС е внесен в бюджета. С аргумента, че договорът помежду им е прекратен на 01.12.2013 г. получателят е отказал да заплати документираните суми, а фактурите са върнати на доставчика.
Възникналият между страните по договора спор е решен с влезли в сила решения на ….. градски съд и …. апелативен съд. Съдебните инстанции установяват липса на облигационна връзка между двете дружества през спорните месеци и недоказаност на твърденията на доставчика за осъществени доставки на природен газ към получателя през тези периоди. С определение от 21.03.2019 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решението на въззивната инстанция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли право дружеството доставчик да му бъде възстановен внесеният по спорните фактури ДДС?
2. Има ли основание за анулиране на издадените фактури и следва ли да бъде съставен протокол по чл. 116 от ЗДДС?
3. Дължим ли е начисленият с фактурите ДДС на основание чл. 85 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната свързаност между зададените въпроси считам за необходимо изразяването на едно общо становище по всички тях.
Анулирането на данъчни документи е правно регламентирано в разпоредбите на
чл. 116 от ЗДДС. Съгласно тези разпоредби на анулиране подлежат погрешно съставени документи, като след анулирането се съставят нови. Законът не регламентира правила за анулиране на документи, съставени без основание, какъвто е конкретния случай. Тези правила се извеждат по тълкувателен път от общите принципи на действие на ДДС и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Именно това е направил изпълнителният директор на НАП в своето указание с изх. № 20-00-134 от 21.06.2013 г. относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка, достъпно на интернет страницата на агенцията. Съгласно изразеното в него становище при фактурирана облагаема доставка, която не е действително извършена, за спазване на принципа на неутралността на лицата следва да бъде предоставена възможността да коригират неправомерно фактурирания данък върху добавената стойност, което може да се извърши по реда на чл. 116 от ЗДДС, като се състави протокол. Анулирането на документ след данъчния период, в който е издаден, следва да се отрази в дневника за покупките с обратен знак, съответно в справка-декларацията. Видно от това допустимо е фактура, издадена без основание, да бъде анулирана без да бъде издавана нова такава.
Чл. 116, ал. 4 от ЗДДС регламентира задължение за съставяне на протокол за анулирането в случаите, в които погрешно съставените документи са отразени в отчетните регистри на страните по доставката. Очевидно е, че разпоредбата визира случаи, при които е налице реално осъществена доставка и съгласие на страните по нея, че анулираният документ е погрешно съставен. Това следва както от задължението за издаване на нов документ в два екземпляра – за доставчика и за получателя, в съответствие с общото правило на чл. 113, ал. 2, така и от разпоредбата на чл. 116, ал. 4, т .4 от закона, изискваща подписи от представители на всяка от страните по доставката. Цитираното по-горе указание има предвид същата хипотеза, доколкото същото акцентира върху правото на приспадане на данъчен кредит, следователно визира и наличието на страна – получател. Предвид особеностите на конкретния случай – наличие на правен спор между страните относно реалното осъществяване на доставките и влезли в сила съдебни решения считам, че е допустимо протокол по чл. 116 от закона да не бъде съставян, а ако такъв бъде съставен, то не е необходимо да се съдържа подпис на дружеството, посочено като получател във фактурите, доколкото същите не са приети от него и са върнати на дружеството, което ги е съставило.
В случаите на анулиране на съставените документи чл. 85 от ЗДДС не може да намери приложение.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.