Изх. №20-00-163 и
№ 23-30-22
30.04.2020 г.
НАР.Н9-чл. 13,ал.1
НАР.Н9-чл.13, ал.2
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„…“ ЕООД се занимава със специализирано строителство и по конкретно с телекомуникации. Дружеството е учредило свой клон в Словакия, който е регистриран за целите на ДДС и има словашки идентификационен номер по ДДС. Клонът извършва услуги на територията на Словакия на регистрирани за целите на ДДС юридически лица. Услугите, които осъществява са с предмет – изграждане на оптични трасета и поставяне на кабели под земята. Фактурите за тези доставки се издават от „….“ ЕООД със словашки идентификационен номер по ДДС, и в тях не се начислява ДДС, тъй като съгласно законодателството на Словакия е налице така нареченото „пренасяне на ДДС“. За закупените материали и получени услуги на територията на Словакия, доставчиците Ви начисляват ДДС във фактурите, които издават. От словашката администрация е получен отговор, че ДДС за закупените стоки и ползвани услуги, начислен от словашки доставчици следва да се възстановява чрез подаване на искане за възстановяване в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Каква е процедурата по възстановяване на ДДС на клон на
дружеството, учреден в Словакия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, е уредено в Наредба №Н-9/16 декември 2009 г. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (Директива 2008/9/ЕО).
Условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на ЕС са регламентирани в чл.13 – чл.16 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г.
По силата на чл.13, ал.1 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване.
Съгласно чл.14, ал.1 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност, се упражнява от лицата по чл.13 от същата наредба, чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис до компетентния орган по възстановяването в държавата-членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение №1 на посочената наредба.
Съответното искане се подава от лицето или от упълномощено от него лице, като искането се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15 от Наредбата (чл. 14, ал. 2 и ал.3 от Наредба №Н-9/2009 г.).
Правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност, съгласно чл.15, параграф 1 от Директива 2008/9/ЕО се упражнява не по-късно от 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване.
Периодът на възстановяване е не повече от една календарна година и не по-малко от три календарни месеца. Заявленията за възстановяване могат обаче да се отнасят до срок от по-малко от три месеца, когато периодът представлява остатък от календарна година (чл.16 от Директива 2008/9/ЕО).
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., правата и задълженията на лицето, претендиращо за възстановяване на данъка, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са регламентирани в законодателството на държавата членка по възстановяване.
В тази връзка, следва да се отбележи, че не е от компетентността на НАП да изразява становище по прилагане на законодателството на друга държава членка на ЕС.