Изх. №23-29-39
28.06.2019 г.
ЗДДС – чл.114
ЗКПО-чл.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-39/18.06.2019 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕАД извършва покупки, свързани с лизингови сделки и административни услуги. Не всички фактури, които получавате, са подписани с електронен подпис. Голяма част от тях нямат подпис и печат на издателя.
Във връзка с изложеното, поставяте следният въпрос:
Кои са условията, въз основа на които се приема, че един документ е в оригинал, когато не е подписан с електронен подпис и върху него няма ръчен подпис и мокър печат?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Сьгласно чл. 4, ал. 1 от ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Съгласно чл. 4, ал. 5 от с.з. той може да бъде и електронен документ, който съдьржа информацията, изисквана по ЗСч, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Електронен документ сьгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ е този по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) 910/2014), т.е. това е всяко съдьржание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Изискванията към автора, адресата, посредника, потвърждаване на получаване и място на изпращане и получаване на електронно изявление се сьдьржат в чл. 4-12 от ЗЕДЕУУ.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗСч изисква пьрвичният счетоводен документ, който е адресиран до вьншен получател, да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър, или единен идентификационен код по БУЛСТАТ, или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
За оформянето на документите, за достоверността на информацията в тях и в техническите информационни носители отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали (чл. 10 от ЗСч), а за законосъобразността и целесъобразността на отразените в документите стопански операции отговорност носят лицата, които са разпоредели извършването им.
Редът и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието, съхраняването им до момента на унищожаването или предаването им съгласно ЗСч, се определя от ръководителя на предприятието (чл. 16, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗСч).
ЗСч въвежда само минимални изисквания към съставянето на счетоводни документи, и видно от разпоредбите му при сьставяне на пьрвични счетоводни документи, адресирани до външен получател, няма изискване за подпис нито на издателя, нито на получателя. Съгласно чл. 12, ал. 1 от с.з. счетоводните документи следва да се съхраняват във вида, в който са създадени на хартиен и/или технически носител до изтичането на определения в закона срок.
Предвид гореизложеното, следва, че ръководството на предприятието има вьзможност да въведе допьлнителни изисквания към съставянето на счетоводните документи, както и да договори със своите партньори реда и начина за удостоверяване на достоверността на информацията, съдържаща се в тях.
Подписът на издателя, независимо, че не е задължителен реквизит на първичния счетоводен документ, е елемент от задължителната идентификация на търговеца по смисъла на Търговския закон (ТЗ). В чл. 7 от ТЗ е дадено определение на фирма, съгласно което фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Тези данни са задължителни за посочване от търговеца в търговската кореспорденция, по аргумент на чл. 13 от ТЗ.
Подписът придава формална доказателствена сила на частния документ, по аргумент от чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложим за неуредените в ДОПК случаи по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК. Това не означава, че неподписания документ не може да бъде доказателство – в случая неговата доказателствена стойност следва да се преценява с оглед всички останали данни. При доказване на факта, че даден документ е написан от дадено лице и неговото съдържание е вярно, този документ ще има доказателствена сила, макар и формално да не е налице подпис. Отликата между подписани и неподписан документ е в различието на доказателствата, с който се установява авторът на изявлението. За тази цел при подписания документ е предназначен подписа, а при неподписания всички други доказателствени средства.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО относно документалната обоснованост на стопанските операции, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Изискванията относно документирането на доставките от данъчно задължените по ЗДДС лица е регламентирано в чл. 114 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 – т. 15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са разписани в чл. 78, ал. 1, т. 1 – 4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
В разпоредбата на чл. 114, ал. 6 от ЗДДС е указано, че всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
Легални дефиниции на понятията „автентичност на произхода” и „цялост на съдържанието” са дадени в § 1, т. 65 и т. 66 от ДР на ЗДДС, според които „автентичност на произхода” означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, а „цялост на съдържанието” означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.
Понятието „четливост“ следва да се разбира в общоприетия смисъл, т.е. фактурата трябва да може да бъде представена в стил, в който цялото съдържание на фактурата, свързано с ДДС, да може да се чете ясно, на хартиен носител или на екран, като фактурата трябва да запази това си качество до края на периода на съхранение.
Съгласно, чл. 114, ал. 10 от ЗДДС гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Контролът върху стопанската дейност е процедура или технология, която се прилага и поддържа в предприятието и създава уверение относно правилното, навременно и точно отчитане на стопанската дейност като цяло и отделните стопански операции в частност. Този контрол дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка. Изборът на процедура за контрол на стопанската дейност е изцяло на данъчно задълженото лице. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. По аргумент на чл. 114, ал. 11 от ЗДДС, освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 от същата норма, автентичността на произхода, целостта и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, или
2. електронен обмен на данни;
В допълнение към горното е и разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ППЗДДС, съгласно която, гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл. 114, ал. 10 от закона, могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДДС във връзка с ал. 2 от тази разпоредба, всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват, в оригиналния им вид като автентичността на произхода и целостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Това от своя страна означава, че данъчните документи се съхраняват на носителя на който са издадени, т.е. данъчни документи, издадени и получени на хартиен носител следва да се съхраняват в този им вид, а данъчни документи в електронен формат следва да се съхраняват в електронен формат. Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по чл. 121, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на произхода и целостта на тяхното съдържание.
В синхрон с разпоредбите на ЗСч и ЗДДС, с оглед гарантиране автентичността и съдържанието на фактурите и другите документи от значение за данъчното облагане, за целите на данъчния контрол, е предвидено задължение за съхраняването им в оригинал, тоест на носителя, на който са издадени в посочените в чл. 38, ал. 1 от ДОПК срокове.
Във връзка с установяването на задължения за данъци и осигурителни вноски, в чл. 38, ал. 2 от ДОПК изрично е посочено, че носителите на информация могат да бъдат хартиени или технически. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен от ЗНАФ, в срок от 10 години за счетоводни регистри и финансови отчети, а документи за данъчно-осигурителен контрол в срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани.
В чл. 38, ал. 3 от ДОПК са уредени случаите, при които задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията по ал. 1 използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за периода по ал. 1 независимо от съхранението им на друг носител. При изискване на данни и информация от органите на НАП, съгласно разпоредбата на чл. 39 от ДОПК, ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.
Когато в производство по реда на ДОПК се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване следва да се представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. В противен случай, представеният препис няма доказателствена стойност.
В заключение, действащата към момента нормативна уредба не регламентира ограничения относно формата на първичния счетоводен документ, допуска се използването на хартиен и електронен документ, но е необходимо той да отразява вярно стопанската операция.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.