Писмо с Изх. № 23-22-900; 13.06.2019 г.; ЗДДС: чл. 21, ал. 2; чл. 86, ал. 3; КСО: чл. 10, ал. 1

Изх. № 23-22-900
13.06.2019 г.
ЗДДС: чл. 21, ал. 2
чл. 86, ал. 3
КСО: чл. 10, ал. 1

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-900/03.05.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 (Регламент (ЕО) №987/2009).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на …..е товарен автомобилен транспорт в държави – членки на Европейския съюз (ЕС). Дружеството възнамерява да отдаде под наем товарна композиция, заедно с шофьор (който е и съдружник в дружеството) на германско юридическо лице, регистрирано за целите на облагането с ДДС в Германия. Шофьорът ще пребивава и ще работи в Германия и съседните ? държави за срок от 1 година.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какъв е законовият ред за сключване на договора?
2. Кои са приложимите нормативни актове?
3. Как следва да се организира осигуряването на лицето за периода, през който ще упражнява трудова дейност като шофьор в германското транспортно дружество на територията на Федерална република Германия и съседните ? държави?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Част от зададените въпроси касаят нормативни актове, намиращи се извън пределите на материалната компетентност на НАП, поради което не е изразено становище по всеки от тях.
По прилагането на ЗДДС:
С оглед изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, без претенции за изчерпателност считам за необходимо да се има предвид следното:
За целите на ЗДДС отдаването под наем се третира като извършване на услуга. Дали тя ще бъде облагаема по реда на закона, предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС, зависи от мястото на нейното изпълнение. Това място следва да бъде определено по общите правила за определяне на мястото на изпълнение на доставките на услуги. В конкретния случай не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от закона, поради това, че не се касае за доставка на услуга по транспорт на стоки или краткосрочно отдаване под наем на транспортни средства. Същевременно конкретният случай не попада и в изключенията, предвидени в чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. Поради това, както и предвид обстоятелството, че получателят по доставката ще бъде данъчно задължено лице, следва да бъдат приложени правилата, регламентирани в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като доставката е с място на изпълнение извън България, то по силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява български косвен данък и следва да бъде облагана по реда, регламентиран в германското законодателство.
Когато регистрирано лице е извършило за данъчния период доставки по
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES декларация (чл. 125, ал. 2 от ЗДДС).
По прилагането на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (аргумент чл. 4, ал. 4 от кодекса).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за съдружниците в търговски дружества се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (основание чл. 6, ал. 9 от КСО).
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Съдружниците в търговски дружества внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и окончателно върху доходите от дейността и доходите без трудови правоотношения през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 2 от 33О).
По отношение на лицата, граждани на държави – членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството на само една държава членка (аргумент чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лицата като заети или самостоятелно заети се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия упражняват дейността си.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията „заети лица“ спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията „самостоятелно заети лица“ – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от кодекса.
Основното правило при определянето на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си („1ех 1осi 1аbоris“). На основание чл. 11, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
Основното следствие от определянето на приложимото законодателство според правилата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване и от която се ползват съответните права, включени в материалния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
Като изключение от основното правило, приложимото законодателство спрямо лица, осъществяващи дейност като самостоятелно заети в две или повече държави членки, се определя съгласно разпоредбите на чл. 13(2) от Регламент (ЕО) №883/2004. от компетентната институция на държавата членка по пребиваване на осигуреното лице. На основание цитираната разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки е подчинено на:
a) законодателството на държавата членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка или
б) законодателството на държавата членка, в която е съсредоточена дейността му, ако то не пребивава в една от държавите членки, в която осъществява значителна част от дейността си.
В чл. 1(й) от Регламент (ЕО) №883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент (ЕО) №987/2009.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Следва да се има предвид, че във всеки случай, когато лицата осъществяват дейност в две или повече държави членки, са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата членка, в която пребивават (аргумент чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А1-Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Институцията, издала удостоверението, информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
В случай, че след подадено уведомление и при наличие на основание, Националната агенция за приходите издаде формуляр А1 на самоосигуряващото се лице, за него ще остане приложимо българското осигурително законодателство и лицето следва да се осигурява по описания по-горе ред, включително за периода, през който упражнява трудова дейност като шофьор в германско транспортно дружество на територията на Федерална република Германия и съседните ? държави.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Scroll to Top