Изх. № 53-00-70
06.08. 2020 г.
ЗДДС чл. 10, ал. 1, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-70/18.06.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
….. е регистрирано по реда на ЗДДС. Дружеството е акредитирано като орган за оценяване на съответствието (ООС) по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС). Видно от информацията в сайта на Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация (ИАБСА) дружеството е с валиден сертификат до 29.12.2020 г. и с обхват на акредитацията електрически уредби и съоръжения до 1000 V, микроклимат в работна и битова среда, вентилационни и климатични инсталации и др. Дружеството възнамерява да прехвърли тази част от дейността си, ведно с предоставената му акредитация и съответните материални активи на свой контрагент – юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 3 от ЗНАООС и т. 5.3.2 от процедура BAS QR 2, издадена от ИАБСА на основание посочената законова разпоредба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Доколкото предстои прехвърлянето не на цяло предприятие, а на част от такова, ще намери ли приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 15 от Търговския закон (ТЗ)?
2. Възможно ли е в хода на евентуално контролно производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), органът по приходите да третира осъществената сделка като скрито прехвърляне на активи, при положение че законовата уредба и процедурата на ИАБСА установяват точно определени изисквания във връзка с прехвърлянето?
3. Какви задължения по ЗДДС ще възникнат за страните при извършването на сделката?
По първи въпрос:
По реда на чл. 15 от ТЗ може да бъде прехвърлено както търговско предприятие в неговата цялост, така и обособена негова част. Това следва от анализа на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. След като ал. 1 на чл. 15 позволява прехвърлянето на цялото предприятие на търговеца, то по аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка може да бъде и идеална или реална част от него. В този смисъл „прехвърлянето на съвкупност от активи“, също представлява сделка по чл. 15 от ТЗ при условие, че обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които в тяхната съвкупност представляват предприятие или част от предприятие, в състояние да продължи упражняването на независима стопанска дейност. За целта е необходимо съвкупността от прехвърлени елементи да е достатъчна, за да позволи упражняването на дадена независима стопанска дейност като преценката следва да се извършва от гледна точка на естеството на съответната дейност.
Съгласно § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон (ДР на ТЗ), обособена част по смисъла на този закон е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че е налице прехвърляне на активи, права и фактически отношения, свързани с обособена дейност на продавача, т.е. следва да се приеме, че е налице продажба на част от търговско предприятие по смисъла на чл. 15 от ТЗ, съответно, налице е хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, според която не е доставка на стоки или услуги прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДС в този случай лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
В този смисъл са решение № 16189 от 18.12.2012 г. по адм. д. № 3424/2012 г., I отд. на Върховния административен съд (ВАС) и решение № 213 от 30.12.2010 г. по т.д. № 29/2010 г., т.к. II т.о. на Върховния касационен съд (ВКС).
По втори въпрос:
При изпълнението на правомощията си, в съответствие с принципите на данъчно-осигурителния процес, прогласени в чл. 3 и чл. 4 от ДОПК, органите по приходите са самостоятелни и независими, действат въз основа на закона, установяват безпристрастно релевантните за конкретния случай факти и обосновават актовете си с тях. На този етап не би могло да се прогнозира каква би била преценката на органите по приходите след провеждане на евентуално контролно производство, събиране, оценка и преценка на релевантните за случая факти и обстоятелства.
Във връзка с горното следва да бъде отбелязана липсата на изискване в процедура BAS QR 2 за прехвърляне на дълготрайни материални активи (сгради и помещения, както е посочено в запитването). Единствено изискване в тази насока е за неизменност на техническите средства при прехвърлянето на акредитацията, но под условието, че това изискване е приложимо (т. 5.3.2, б. “j” от процедурата).
По трети въпрос:
В съответствие с изложеното относно липсата на доставка при прехвърлянето на обособена част от търговско предприятие, за прехвърлящото дружество няма да възникнат задължения за издаване на фактура и начисляване на ДДС.
От изложената фактическа обстановка следва изводът, че прехвърлянето на обособената част няма да е последвано от прекратяване на дейността на дружеството и заличаването му от търговския регистър. Доколкото това е така няма да е налице и основанието за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от ДОПК.