Изх. №20-00-313
16.08.2019 г.
чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
чл. 100, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Към момента дружеството е регистрирано по реда на чл. 97а от ЗДДС. След запознаване с наличната информация на интернет страницата на Европейския съюз (ЕС) и на НАП, разбирането на задълженото лице е че, при извършване на услуга дружеството няма право да начисли ДДС, защото е регистрирано по този специален режим, независимо дали получателят е установен на територията на страната или на територията на ЕС. След проведен разговор е конкретизирано, че става въпрос за услуга по рекламиране на свободни позиции за работа в електронна web-базирана платформа.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Каква фактура следва да издаде дружеството за извършена услуга на дружество установено на територията на ЕС, което не е регистрирана за целите на ДДС и какво е данъчното третиране на доставката по ЗДДС?
2. Ако дружеството се регистрира по ЗДДС по общия ред (чл. 96 или 100, ал.1 от ЗДДС), също ли ще е данъчното третиране по ЗДДС на доставката на услуга към дружество установено на територията на ЕС, което не е регистрирана за целите на ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Регистрацията по член 97а от ЗДДС е специфичен вид регистрация за целите на ЗДДС, която не дава право на задължените лица да начисляват/посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към тях и не дава право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
С оглед на характера на доставката за правилното й данъчно третиране е необходимо да се определи нейното място на изпълнение.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
По смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Както в ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя ( дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 3 от Регламент № 282/2011.
В горепосочените разпоредби са разгледани случаите, кога едно лице следва да се третира като данъчно задължено. В чл. 18, т. 1 от Регламент 282/2011 е посочено, че доставчик на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
( когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) №904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
( когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
По силата на чл. 18, т. 2 от регламента освен ако не разполага с информация за противното доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В изпълнение на изискванията на разпоредбите на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Регламента, ако дружеството като доставчик на услуга с предмет рекламиране на свободни позиции за работа в електронна web-базирана платформа определи, че получателят има статут на данъчно незадължено лице, следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната. На основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС като регистрирано лице по чл. 97а, ал. 1 и 2 от същия закон дружеството не следва да начислява ДДС в издаваната фактура към получателя на услугата. Същата не следва да се включва в дневника за продажби на основание чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС. В този случай тази доставка ще участва при формирането на оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл.100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
По втори въпрос:
В случай, че дружеството доставчик се регистрира по ЗДДС по общия ред (чл.96 или 100, ал. 1 от ЗДДС), а получател е дружество установено на територията на държава членка на ЕС, което съгласно Регламент №282/2011 няма статут на данъчнозадължено лице, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставките е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Предвид изложеното, мястото на изпълнение на доставяните от дружеството услуги, които се предоставят на данъчно незадължено лице, установено в друга държава членка, е на територията на страната.
Тъй като в този случай дружеството доставчик ще е регистрирано по ЗДДС по общия ред (чл. 96 или 100, ал.1 от ЗДДС), за извършената доставка следва да бъде издадена фактура с начислен данък в размер на 20 %, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по реда и в сроковете, предвидени в закона. Също така фактурата следва да намери отражение в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за данъчния период, през който е издадена.