Изх. №53-00-127
21.10.2020 г.
чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
чл. 69, ал. 1 от ЗДДС
чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е с предмет на дейност по КИД 35.11 – Производство на електрическа енергия, чрез „Парокотелна централа с индиректно изгаряне на биомаса от растителен и животински произход“.
Във връзка с производството на водна пара, дружеството закупува високо влакнинен продукт (ВВП) от слънчогледова люспа от „Х“ АД с ЕИК ………….., която се изгаря в котелното съоръжение.
Към направеното запитване са представени копия на фактура за авансово плащане, фактура за извършената покупка и сертификат за качество на описаната стока. От представените документи е видно, че за извършената покупка, доставчика е начислил ДДС в размер на 20%, като е приложил общия ред на облагане с ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Тъй като при покупката, тази стока е обложена от доставчика по общия ред във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, дружеството получател следва ли да счита тази доставка, като доставка на суровина за производство или същата представлява „производствен отпадък“, по смисъла на §1, т. 74 от ДР на ЗДДС?
2. Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по издадената фактура от „Х“ АД към „У“ ООД?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно т. 74 от § 1 на ДР на ЗДДС “Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
Глава деветнадесета “а“ от ЗДДС урежда режим на „обратно начисляване” на данък върху добавената стойност (ДДС) при доставка на стоки и услуги по приложение № 2 от същия закон с място на изпълнение на територията на страната. При този режим ДДС се начислява от получателя, когато е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Когато получателят по горепосочените доставки не е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице.
На основание т. 2 на част първа от приложение № 2 към Глава деветнадесета „а” от ЗДДС режимът на обратно начисляване се прилага и за доставки на „производствени отпадъци“.
По отношение приложимостта на Глава деветнадесета “а“ от ЗДДС за доставки на стоки следва да се извърши преценка от гледна точка на спецификата на производствения процес и от гледна точка на това, дали полученото в резултат на производствения процес, според предназначението му за доставчика (производителя), от гледна точка на спецификата на производствения процес, полученото в резултат на този производствен процес представлява производствен отпадък по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗДДС.
В този смисъл по отношение на извършените доставки на описаните в запитването стоки (ВВП от слънчогледова люспа), в случай че полученото в резултат на производствения процес, според предназначението му за доставчика („Х“ АД), представлява производствен отпадък по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗДДС, приложение ще намери Глава деветнадесета “а“ от ЗДДС, т. е. ДДС би бил изискуем от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице. В този случай получателят по доставката следва да начисли ДДС, като на основание чл. 163б от ЗДДС начисляването на данъка се извършва с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, по силата на чл. 163в от ЗДДС, същият следва да документира тези доставки с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва “чл.163а, ал. 2“.
В случай обаче, че полученото в резултат от производствения процес се използва като изходна суровина в друго производство и от гледна точка на предназначението му за доставчика (Х АД) не представлява производствен отпадък по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗДДС, по отношение на извършените доставки на стоки (ВВП от слънчогледова люспа) приложим би бил общият ред на облагане с ДДС, при който данъкът за доставката е изискуем от доставчика. В този случай доставчикът следва да документира тези доставки с издаване на фактурапо реда на чл. 113 от ЗДДС. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Последваща промяна в данъчното третиране на стоката по веригата от доставки е допустима само, ако тя е била обект на обработка или преработка, като в този случай преценката следва да се прави от гледна точка на лицето, извършило (само или чрез възлагане) обработката или преработката.
Видно от направеното запитване и представени документи за извършената доставка на ВВП от слънчогледова люспа, от доставчика/производителя („Х“ АД) е приложен общия ред на облагане с ДДС, от което следва, че за доставчика тази стока не представлява производствен отпадък по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗДДС, поради което за данъчното третиране на доставката е приложил общия ред за облагане, а не специалния предвиден в глава деветнадесета „а“ от ЗДДС. В този смисъл е и изразеното становище от изпълнителния директор на НАП в писмо с изх. №20-00-223/17.11.2015 г., което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП (www.nap.bg), рубрика „Въпроси и отговори“.
По втори въпрос:
От изложеното по първи въпрос, тъй като закупената стока за дружеството получател, ще представлява стока/суровина за производство, а не за „производстен отпадък“ за целите на ЗДДС, правото на данъчен кредит по издадената фактура от доставчика с начислен ДДС, ще се определя по общите правила на закона.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
По силата на чл. 69, ал. 1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва и за да е налице правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получените стоки (ВВП от слънчогледова люспа) да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.
От изложеното следва, че ако закупените стоки за които е начислен ДДС от доставчика са пряко свързани с извършваните от дружеството получател облагаеми доставки (производство на електрическа енергия), ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС.
Ако покупката на стоките не са свързани с извършваните облагаеми доставки, както и с икономическата дейност на задълженото лице получател, за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.