Писмо с Изх. Ваше запитване относно прилагането на автоматичния обмен на информация за финансови сметки съгласно раздел III а на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Чл. 142а и чл. 142т от ДОПК

М-17-00-256/09.06.2020 г.

ОТНОСНО:Ваше запитване относно прилагането на автоматичния обмен на информация за финансови сметки съгласно раздел III а на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Във Вашето запитване поставяте различни практически въпроси във връзка извършването на комплексната проверка и прилагането на автоматичния обмен на информация за финансови сметки, предвидени в глава шестнадесета, раздел III а на ДОПК.
Желаете да получите разяснения на следните въпроси, възникнали при разглеждането на казуси по отношение на отчетната 2019 г.:
1. Следва ли да се предостави информация за целите на автоматичния обмен за български граждани, които временно работят за европейски институции, но юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели, е Република България?
2. Следва ли да се предостави информация за целите на автоматичния обмен за лица, при които юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели е Република България, но имат второ гражданство?
3. Следва ли да се предостави информация за целите на автоматичния обмен за лица, при които юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели е Република България, но притежават собствен имот в друга страна?
4. Имате индикация, че Ваши клиенти са данъчно задължени лица на юрисдикция различна от Република България, т.е били са активни „нон-резиденти“ за 2019 г. Същите закриват сметките си през 2019 г, като отказват да предоставят информация за юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели, и съответните данъчни идентификационни номера, издадени от тази юрисдикция.
За целите на автоматичния обмен какъв е подходът за предоставяне на информация за тези лица, след като не разполагате с надлежно подадена декларация по чл.142т, ал.1 от ДОПК?
Във връзка с така поставените от Вас въпроси и относимата към тях нормативна уредба, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Обстоятелството, че едно лице временно работи в чужбина, независимо дали е за европейска институция или друг чуждестранен работодател, не означава автоматично, че то престава да бъде местно лице за данъчни цели на Република България, доколкото преди това е имало такъв статут. За да се определи на коя държава е „местно лице“ едно физическо лице, трябва да се направи анализ на конкретната фактическа обстановка, която се различава за всеки отделен случай. Ако финансовата институция има индикации или съмнения, че по отношение на титуляр на сметка е настъпила „промяна в обстоятелствата“ по смисъла на § 1а, т. 56 от ДР на ДОПК, тя следва да изиска декларация по чл. 142т, ал.1 от ДОПК и/или документални доказателства, напр. удостоверение за местно лице за данъчни цели, въз основа на които да определи статута на лицето.
По втори въпрос:
Това че титуляр на сметка има второ гражданството в друга юрисдикция не е основание той да бъде считан за местно лице за данъчни цели на тази юрисдикция. Единственото изключение от това правило е американското гражданство за целите на FATCA споразумението. Гражданите на Съединените американски щати се считат за местни лица за данъчни цели в Съединените американски щати, дори ако са местни лица за данъчни цели и на друга юрисдикция. Гражданството може да бъде ползвано от финансовата институция като един от елементите за анализ при преценката на достоверността на предоставената от титуляра на сметката декларация по чл.142т, ал.1 от ДОПК заедно с всички останали данни и обстоятелства, с които разполага за лицето.

По трети въпрос:
Притежаването на недвижимо имущество в юрисдикция, различна от тази, на която титуляр на сметка е идентифициран като местно лице за данъчни цели, не е достатъчно основание това лице да бъде считано за местно за данъчни цели на тази друга юрисдикция. Ако едно българско местно лице притежава например ваканционен имот в друга държава и посещава този имот за кратки периоди с цел почивка, малко вероятно е това лице да придобие качеството „местно лице“ за данъчни цели на тази друга държава и да бъде данъчнозадължено за световния си доход там. Притежаването на недвижимо имущество в чужбина може да бъде ползвано от финансовата институция като един от елементите за анализ при преценката на достоверността на предоставената от титуляра на сметката декларация по чл.142т, ал.1 от ДОПК заедно с всички останали данни и обстоятелства, с които разполага за лицето.

По четвърти въпрос:
От така поставения въпрос не става ясно дали се касае за съществуваща или нова сметка на физическо лице, тъй като има разлика в събираните доказателства и комплексна проверка, която финансовата институция е приложила към сметката. Също така не се разбира дали това обстоятелство е установено в хода на първоначалната комплексна проверка или при последваща промяна в обстоятелствата. Един от аспектите на въпроса е и какво може да направи финансовата институция, ако титуляр на сметка отказва съдействие и не предоставя необходимата информация за определяне на неговия статут.
Ако приемем, че титулярът на сметката първоначално е бил определен като чуждестранно лице за данъчни цели, след което финансовата институция е установила, че по отношение на това лице има промяна в обстоятелствата, например получила е информация за нов адрес по местоживеене или адрес за кореспонденция на лицето в друга участваща юрисдикция, финансовата институция следва да предприеме всички разумни действия, с които да определи държавата, на която то е местно за данъчни цели. Тъй като лицето е закрило сметката си и отказва съдействие на финансовата институция, тя трудно би могла коректно да определи държавата на местно лице и да събере необходимите данни, за да предостави информация за целите на автоматичния обмен. В този случай приложение следва да намерят чл. 142ж, ал. 2 и чл. 142и, чл. 7 от ДОПК, по отношение на съществуващите сметки на физически лица, или чл. 142л, чл. 7 от ДОПК, по отношение на новите сметки на физически лица. Най-общо казано цитираните разпоредби предвиждат, че при промяна в обстоятелствата по отношение на сметка, когато от титуляра на сметката не могат да бъдат събрани информация, декларация и документални доказателства, финансовата институция следва да счита сметката като сметка, за която се предоставя информация на всяка участваща юрисдикция, за която има индикация, че титулярът на сметката може да е местно лице за данъчни цели в резултат на промяната в обстоятелствата, както и на участващата юрисдикция, посочена в първоначалната декларация.
Във връзка с горното следва да се посочи и разпоредбата на чл. 142ш, ал. 2 от ДОПК, съгласно която финансовите институции може да закрият финансова сметка, ако титулярят на сметката откаже да предостави декларация или документални доказателства и това води до невъзможност за финансовите институции да изпълнят задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този кодекс.

Scroll to Top