Изх. № ЕП-24-29-267
Дата: 02.11.2020 год.
ЗКПО, чл. 26, т. 5;
ЗКПО, чл. 26, т. 8;
ЗКПО, чл. 27, ал. 1, т. 2;
ЗКПО, чл. 195.
ОТНОСНО: възстановяване на недължимо платен данък при източника по чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх.№ ЕП-24-29-267#2/19.09.2020 г. са поставени въпроси във връзка с искане за възстановяване на данък при източника от „БЪЛГАРСКА……..“ АД. Банката претендира за възстановяване на недължимо платен данък при източника по чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 1 426 197,82 лв., с който са обложени доходи от лихви, начислени през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в полза на КИТАЙСКАТА ……… въз основа на два договора за кредит – от 12.05.2017 г. и от 13.12.2018 г.
Поставен е въпросът дали при условие, че са доказани основанията за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Китайската народна република (КНР) по отношение на визираните доходи от лихви, внесеният данък може да бъде възстановен на „БЪЛГАРСКА ………“ АД, доколкото съгласно условията на т. 11.2(а) от Договора от 12.05.2017 г. и на т. 12.2(а) от Договора от 13.12.2018 г. данъкът е изцяло за сметка на кредитополучателя.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
Принципът на действие на данъка при източника изисква той да бъде удържан от доходите на съответното чуждестранно юридическо лице-получател на дохода. По отношение на доходите от лихви платецът на дохода – в случая „БЪЛГАРСКА …….“ АД, е задължен да удържа и внася данъка, но не следва той да понася данъчната тежест.
В описания случай това не е така. Видно от фактическата обстановка в изпълнение на уговорени условия в сключените договори за кредит, „БЪЛГАРСКА ……..“ АД внася данък при източника, поемайки го за своя сметка, без да го удържи от доходите от лихви на чуждестранното лице КИТАЙСКАТА ……, т.е изплатен е брутният размер на дохода.
При условие обаче, че са доказани основанията за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Китайската народна република (КНР) по отношение на визираните доходи от лихви, т.е. включително на обстоятелствата, предвидени в чл. 136 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), считам, че внесените суми за данък при източника в бюджета се явяват недължими. Лицето, задължено да удържи данък при източника по ЗКПО, е задължено по чл. 15, ал. 1 от ДОПК лице за задължението на носителя на задължението – лицето, получател на дохода. На основание чл. 15, ал. 2 от ДОПК данъци, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. В настоящия случай доколкото задължението не е нито удържано, нито платено от лицето, получило дохода, следва да се приеме, че плащането е направено за сметка на лицето, от чийто патримониум е излязло недължимото плащане и същото следва да бъде възстановено на същото това лице.
Недължимо платени суми за данъци се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, по реда и при условията на ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
По отношение на анализирания казус е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 8 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели начислените от платците на доходи разходи, по повод поет за тяхна сметка данък, който е следвало да удържат при източника за сметка на получателя на дохода. Това означава, че възникват данъчни постоянни разлики, с които при определяне на данъчния финансов резултат следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разходите. Приложение може да намери и чл. 26, т. 5 от ЗКПО, където в частта му, относима към казуса, е постановено, че не се признават за данъчни цели последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък по т. 8.
Следва да се има предвид и чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, където в частта му, приложима към казуса, е предвидено, че не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 5 и 8 до размера на непризнатите разходи. Това означава, че при определяне на данъчния финансов резултат с отчетените приходи от възстановен и недължим данък, „БЪЛГАРСКА……..“ АД следва да намали счетоводния си финансов резултат в годината на счетоводното отчитане до размера на непризнатите разходи.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/