Изх. № М-24-36-84
Дата: 15.01.2021 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12(1)
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №…………….. г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
„………….“ ООД има назначен персонал от 5 души, които са изпратени на работа във Франция чрез фирма посредник, която намира френски възложител (……….), с който „……….“ ООД сключва договор за извършване на кораборемонтни дейности. Според изискванията на френската компания, персоналът следва да бъде осигуряван по френското законодателство. Във връзка с това на 06.11.2020 г. работниците са регистрирани в …………………………
Поставен е следният въпрос: Горепосочените действия във връзка с осигуряването на персонала законосъобразни ли са съгласно българското законодателство? В случай че не – какви действия следва да се предприемат от наша страна?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
От 01.01.2007 г. обществените отношения в сферата на социалната сигурност в България се регулират от европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).
Към настоящия момент се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Според един от главните принципи, установени с координационните регламенти, лицата, попадащи в приложното им поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Съгласно основното правило, въведено с чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка (приложимост на законодателството на държавата по месторабота на лицето).
Предвид това, ако посочените в запитването Ви лица извършват трудова дейност единствено на територията на Франция и попадат в обхвата на горецитираната разпоредба, то за периода на трудова заетост във Франция спрямо тях е приложимо изцяло френското законодателство и всички задължителни осигурителни вноски са дължими във Франция съгласно местните правни разпоредби.
Следователно действията във връзка с осигуряването на работниците в този случай са правилни.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство (в случая – законодателството на Франция).
Периодите на приложимост на френското законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата по месторабота на лицата. Възможно е също така периодът на задължително осигуряване по законодателството на друга държава членка да се удостовери с друг документ, издаден от компетентна институция на държавата членка по месторабота, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава. Документът може да бъде издаден и за вече приключил период на трудова дейност в съответната държава членка.
Въпреки гореизложеното моля да имате предвид, че в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени и разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава (в случая – запазване на българското осигурително законодателство) спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка. Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило за осигуряване по месторабота на лицата, посочената разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.
Следва да имате предвид, че самостоятелна и независима преценка за наличието или липсата на условия за запазване на българското осигурително законодателство в случаите на командироване по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави от компетентната териториална дирекция на НАП след отправено от заинтересовано лице уведомление/искане по образец, в зависимост от конкретната хипотеза.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/