По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

В Дирекция ОДОП … постъпи писмено запитване с вх. № 94-00-248 от 19.12.2019 г., относно регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице -собственик на УПИ е построило жилищна сграда. Предстои продажба на УПИ-то и жилищната сграда. Стойността на продажбата надхвърля значително 50 000 лв. През последните 12 месеца физическото лице отдава няколко помещения под наем като офиси. Други продажби на недвижими имоти през последните 5 години не са извършвани. Плащането на продажната цена на земята и сградата ще се извърши от сметка на нотариус, след изпълнение на отлагателни условия.
Поставен е следният въпрос: Физическото лице следва ли да се регистрира по ЗДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, в отговор на поставения от Вас въпрос и съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност” е дадена в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС – независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на конкретна фактическа обстановка, с оглед всички факти и обстоятелства.
Във възприетата досега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното й /три или повече пъти за една година/ осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и решения на ВАС с № 7301/23.05.2012 г. по адм.д. № 1394/2012 г., № 5935/26.04.2013 г. по адм.д. № 7552/2012 г. Така в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца, с цел реализиране на печалба.
Въпросът относно формирането на оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в контекста на осъществяване на независима икономическа дейност, съответно качеството данъчно задължено лице по смисъла на същия закон, следва да бъде разгледан и в съдебната практика на Съда на ЕС /СЕС/, която също е приложима по отношение на обхвата на ДДС.
СЕС в свои решения изтъква, че понятието данъчно задължено лице следва да се определи във връзка с понятието за икономическа дейност. Всъщност наличието на такава дейност, подчертава Съда, обосновава определянето на едно лице като данъчнозадължено.
Според практиката на СЕС, обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. За разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност не са определящ критерий както броят и мащабите на осъществените продажби сами по себе си, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия или размерът на получените като резултат от тях приходи. Всъщност всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице /Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10 и Решение от 20 юни 1996 г. по дело Wellkome Trust, C-155/94/.
Посоченото не важи, както отбелязва СЕС в решението по Съединени дела С-180/10 и С-181/10, когато лицето предприема активни действия за продажбата на имоти като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Такива активни действия могат да се изразяват по-конкретно в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и използването на изпитани средства за пускане на пазара.
Под активни действия следва да се разбира извършването на подготвителни действия за продажбата на имот, така както един търговец би действал при организиране на дейността си за извършване на продажба на недвижим имот – например рекламиране на имота, извършване на довършителни строителни дейности, изграждане на В и К инсталация, ел. инсталация. Действията следва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота. Обикновеното управление на имота представляват действия, насочени към съхраняването на вещта и недопускане на нейното увреждане. В този смисъл доизграждането на имота, организирано по търговски начин, би могло да бъде определено като действие, което едно лице извършва в рамките на търговската си дейност, тъй като такива инициативи не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик.
Предвид изложеното и при условие, че продажбата на недвижимия имот се извършва инцидентно, а не се осъществява редовно или по занятие срещу възнаграждение, същата не може да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона. Такава сделка попада извън обхвата на ЗДДС и третирането й като облагаема или необлагаема е без правно значение от гледна точка на облагането й с данък върху добавената стойност.
В случай обаче, че при продажбата на този имот сте предприели активни действия за продажбата му, надхвърлящи обикновеното управление на личното имущество, като са използвани средства, подобни на тези, използвани от търговец – т. е., ако сте организирали продажбата си по начин, присъщ на търговец, то тази сделка ще попадне в обхвата на ЗДДС и ще формира облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон.
Настоящото становище е принципно и в случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установят различни факти и обстоятелства, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар