подаване на данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

3_1095/15.04.2013г.
ЗКПО, чл. 158;
ЗКПО, чл.159;
ЗКПО, чл. 161, ал. 2;
ЗКПО, чл. 162, ал. 2;
ЗКПО, чл. 160, ал. 3;
ОТНОСНО: подаване на данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Според изложеното в запитването с решение на П окръжен съд№по описа за 2012 г. дружество е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му.
Във връзка с горното се поставя въпроса дали обстоятелството за дължим данък се декларира с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до датата на прекратяването на дружеството?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм., бр. 23 от 08.03.2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 158 от ЗКПО при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава.
На основание чл.159 от ЗКПО към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък. Корпоративният данък се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от данъчния закон определя, че дължимият корпоративен данък се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
Прекратяването на юридическите лица, които са търговци, е уредено от Търговския закон (ТЗ). В настоящия случай дружеството е ЕООД, поради което прекратяването на същото се подчинява на нормите на чл. 157, 154 и 155 от ТЗ. Една от хипотезите, регламентирана в чл. 155, ал. 1, т. 4 от ТЗ, е при обявяване в несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност е съдебно производство по обявяване на търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен и универсално принудително изпълнение върху неговото имущество. Несъстоятелността е съдебно производство, тъй като същото е процедура, която се провежда при непосредствено участие и контрол на съда. Тя е изпълнителен процес поради това, че правните норми, които я уреждат, спадат към материалните правни норми, които уреждат отношенията между длъжника и неговите кредитори, между длъжника и трети лица, последиците на обявената несъстоятелност.
Първата фаза е откриване на производството по несъстоятелност. Понякога то става с прекратяване, а по-често – с продължаване дейността на предприятието, но вече под контрола на синдика. Този въпрос решава единствено съдът в зависимост от конкретния случай. В два случая съдът може едновременно с откриването да обяви длъжника в несъстоятелност:
1.когато констатира, че имуществото е недостатъчно за покриване на задълженията на длъжника. Тогава той директно обявява несъстоятелността и прекратява производството.
2.когато е очевидно, че продължението на дейността на търговеца би увредило масата на несъстоятелността.
В настоящия случай производството по несъстоятелност е инициирано от длъжника с молба по чл.625, ал. 1 от ТЗ. Преценката за наличието на съответните обстоятелства се извършва от съда, като съгласно разпоредбите на закона може да постанови решение със съдържанието по чл. 630, ал. 1; респективно и по чл. 630, ал. 2 от ТЗ; чл. 632, ал. 1 от ТЗ; да отхвърли молбата и др.
В настоящия случай с Решение № 35/25.02.2013 г. на ПОС на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът е:
– обявил неплатежеспособността на дружеството и е определил началната й дата;
– открил е производство по несъстоятелност;
– постановил е обща възбрана и запор на имуществото;
– постановил е прекратяване на дейността на длъжника;
– обявил го е в несъстоятелност;
– спрял е производството по несъстоятелност;
– постановил е вписване на решението в търговския регистър.
Съдебното решение е вписано в търговския регистър на 25.02.2013 г. Задължение на дружеството е да определи размера на дължимия корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до 25.02.2013 г. и в 30-дневен срок от тази дата да го внесе в приход на бюджета. Към датата на вписване на прекратяването и към датата на внасяне на дължимия корпоративен данък дружеството няма задължение да подава данъчна декларация за периода от 01.01.2013 г. до 25.02.2013 г.
Съгласно чл. 632, ал. 1, изр. последно от ТЗ в този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър. На основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1, а съгласно ал. 4 от същата правна норма ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.  
Съгласно разпоредбите на чл. 161, ал. 2 от ЗКПО, последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването. По силата на чл. 162, ал. 2 от същия закон данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице, заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Корпоративният данък, дължим за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се внася до датата на заличаването (чл. 163, ал. 2 от ЗКПО).
Следователно, предвид гореизложеното е налице задължение за внесяне надължимия корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до ………2013 г. в 30-дневен срок от вписване на решението за обявяване в несъстоятелност на дружеството в търговския регистър. По силата на чл. 160, ал.2, предл. първо от ЗКПО внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването. Следва да се има предвид, че на основание чл. 160, ал. 3 от ЗКПО когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице.
С оглед пълнота на изложеното следва да се посочи, че освен годишна данъчна декларация за календарната 2013 г., дружеството ще е задължено да подаде и декларация в 30-дневен срок след заличаването на същото търговския регистър за периода от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.

Оценете статията

Вашият коментар