ОТНОСНО: Подаване на декларации по чл. 14 от ЗМДТ при промяна на обстоятелства, оказващи влияние върху данъчната оценка.
В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № от 22.11.2016 г., относно подаване на декларации по чл. 14 от ЗМДТ при промяна на обстоятелства, оказващи влияние върху данъчната оценка, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. Във връзка с извършено саниране на жилищни сгради с публични средства по „Национална програма за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради“, следва ли собствениците на апартаменти да подадат коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ, като в Таблица № 3 отбележат в колона „година на извършване на основен ремонт“ напр. 30.10.2016 г. и отбележат подобрения в колони 25 „Луксозно дограма“ и колона 26 „Шумо- и топлоизолации“?
2. Изпълнените СМР за саниране представляват ли нови обстоятелства за деклариране по смисъла на ЗМДТ?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Следва да правите разлика между промяна на обстоятелствата и грешно попълнени данни в декларацията. Санирането на жилищни сгради не свързано с погрешно декларирани данни от данъчнозадължените лица, а с промяна на обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка върху недвижимите имоти.
В първата част на разпоредбата в чл. 104, ал. 1 от ДОПК е посочено изрично, че данъчният субект има право да прави промени след подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване, а подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след този срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане /чл. 104, ал. 3/.
Основният процесуален способ за обективно установяване на публичните задължения за данъка върху недвижимите имоти е извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт по смисъла на чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 118 от ДОПК.
Настъпването на промяна във вече декларирани обстоятелства, водеща до увеличаване на данъка, е свързано с нови допълнителни задължения за деклариране /чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ/.
От таблица 3 към част II на декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че собствениците/вещноправните ползватели следва да декларират освен вида на обекта, РЗП, година на построяване, етаж, конструкция, техническа инфраструктура на обекта, също така и година на извършване на основен ремонт, отоплителна инсталация, климатична инсталация, луксозна дограма, шумо или топлоизолация, специално покривно покритие и луксозни декоративни елементи и облицовки. Това са характеристики, които оказват влияние при определяне данъчната оценка на недвижимия имот и по-точно при определяне на коефициента за индивидуални характеристики.
При условие, че на съответния недвижимият имот е извършен основен ремонт и/или е налице промяна в индивидуалните характеристики на имота, като отоплителна инсталация, климатична инсталация, луксозна дограма, шумо или топлоизолация, специално покривно покритие и луксозни декоративни елементи и облицовки, собствениците, съответно вещноправните ползватели, следва да подадат декларация по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от промяната на обстоятелствата.
От обяснителните бележки към таблица 3 от декларация по чл. 14 от ЗМДТ е посочено, че към луксозната дограма спадат – алуминиева, пластмасова и др. дограма. При условие, че при санирането се монтира алуминиева или пластмасова дограма, ще е налице промяна на обстоятелствата за съответния недвижим имот, която следва да се декларира по реда и в сроковете на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ.
Следва да имате предвид, че в компетентността на изпълнителния директор на НАП е издаването на методически указания по прилагането на ЗМДТ /чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ/, с които се цели да се унифицира практиката на администриращите органи при прилагането на определени, създаващи неяснота или противоречивостразпоредби в закона, каквито в случаяне откриваме. Не е от компетентността на НАП да указва налице ли е основен ремонт при изпълнени СМР за саниране на сградите и дали при това саниране е извършена шумо и топлоизолация.
Тези въпроси са от компетентността на дирекция/служба ТСУ към съответните общини.
В материалния закон е предвидена възможност за служителите на общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи /чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ/.
Задължение за службите на бюджетна издръжка да предоставят на служителите на общинските администрации данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) е установено и в чл. 18, ал. 2 от ЗМДТ.
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, компетентни за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В производствата по установяване, обезпечаване и събиране служителите на общинската администрация имат правата на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители /чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ/.
Служителите на общините, администриращи местни данъци, разполагат с всички права и задължения на органи по приходите по ДОПК, включително с правото даизискват от всички лица и държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност по данъчното облагане /чл. 12, ал. 1,т. 11 ДОПК/.
‘