20-02-50/02.03.2011
ЗКПО
Чл.246,
относно: подаване на декларация върху хазартната дейност по чл.246 от ЗКПО и внасяне на данъка при временно спиране на дейността
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх.№ /11.02.2011 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”
, посочвате:
На дружество «Х» има издадено Разрешение от Държавната комисия по хазарта за организиране на хазартна дейност с хазартни игрални автомати в игрална зала. Същото е подало декларация по чл.246 от ЗКПО за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2010 г., в която е посочило брой хазартни игрални автомати, съответно игрални места към тях, рулетка в казино за игрална маса и друго игрално съоръжение в казино. В част IV на ред 4 и на ред 6 в декларацията по чл.246 от ЗКПО за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2010 г. е деклариран дължим данък в размер на 0,00 лв. и разлика за внясяне в размер на 0,00 лв.
Към декларацията са приложении и две уведомителни писма до Държавната комисия по хазарта за временно спиране на дейността на дружеството в обекти за периода от 01.10.2010 г. до 04.04.2011 г. Като причина е посочено извършване на ремонтни дейности в сградите, в които се намират хазартните обекти.
На лицето е изпратено съобщение по чл.103, ал.1 от ДОПК за отстраняване на несъответствията в подадената декларация – за деклариране на дължимия данък за IV тримесечие на 2010 г.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса: Дружеството дължи ли данък върху хазартната дейност по чл.242-247 от ЗКПО за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г.?
Предвид гореизложеното изразяваме следното принципно становище съобразно действащата нормативна уредба:
В чл. 4. ал. 1 от Закона за хазарта е предвидено, че разрешение се издава за организиране и провеждане на хазартни игри, като не е обвързано с периода на ефективно упражняване на дейността.
Тази особеност на Закона за хазарта е съобразена в разпоредбата на чл. 242 от ЗКПО – с окончателен данък се облага хазартната дейност. Данъчното задължение възниква с издаването на разрешение за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение и то в пълен размер за тримесечието, в което е издадено такова. Аналогично е третирането и при отнето разрешение – данък се дължи в пълен размер и за тримесечието, в което е отнето разрешението /чл. 245, ал. 3 от ЗКПО/. Данък не се дължи единственото за тримесечията преди и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение, съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗКПО. Когато настъпи промяна по отношение на експлоатацията на съоръженията, организаторът на хазартни игри следва да предприеме действия по реда на чл. 76, ал.1 отЗакона за хазарта за промяна на издаденото разрешение.
В случай, че временното спиране на хазартната дейност, води до недължимост на данъка, би се стигнало индиректно до освобождаване от данък, т.е. без за това да има нарочна законова норма приета от законодателя. Данъчното законодателство не следва да бъде тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република България данъчните задължения се установяват и определят само със закон, поради което и по аргумент на противното основание (per argumentum a contrario) намалението им също трябва да бъде установено със закон. В този смисъл са доводите и съжденията на Върховния административен съд на Република България, който в Тълкувателно Решение № 3 от 06.06.2008 г. изрично посочва, че “данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия“. Нещо повече, в свое Решение № 3 от 9 февруари 1996 г. по к.дИзх. № 2/1996 г. Конституционният съд на Република България приема, че “принципът за законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчния субект, данъчната основа, данъчна ставка и пр.“
Ето защо, видно от цитираните разпоредби на ЗКПО, регламентиращи данъка върху хазартната дейност с хазартни съоръжения, данък за съответното тримесечие се дължи за съоръженията, за които е налице издадено разрешение.
‘