3_263/30.01.2014 г.
ЗЗО чл.40а
ЗЗО чл.33, ал.2
ЗЗО чл.109
Относно: подаване на документи и възстановяване на здравноосигурителни права
Според изложеното в запитването, на 30.11.2006 г. в ТД на НАП лице е подало заявление, че ще пребивава в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. На 04.08.2013 г. лицето се е завърнало в страната окончателно. Пребивавало е в Италия и е работило нелегално, като не е имало адресна регистрация там. Посочва, че приложеното удостоверение за периодите на излизане и влизане в страната, издадено от ОДМВР е непълно.
В тази връзка поставя следните въпроси:
1. При положение, че от удостоверението не са видни всички периоди на влизане и излизане от страната, как може лицето да докаже, че е пребивавало извън територията на България?
2. Как следва да възстанови здравните си права?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.), изразяваме следното становище:
От направената справка за здравноосигурителния статус на лицето в информационната система на НАП се визуализира надпис “Лицето е изключено от здравно осигуряване, считано от 30.11.2006 г., поради напускане на страната“. Това практически означава, че е подало заявление за напускане на страната по чл.40а от ЗЗО. Съгласно тази норма българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Тези лица възстановяват правата си след завръщането им в страната след заплащането на осигурителни вноски за 6 последователни месеца. Разпоредбата на ал. 3 начл. 40а от ЗЗО предлага една алтернативна възможност за възстановяване на тези права, а именно след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 от с. з. върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
Необходимо е да се отбележи, че за да се възстановят здравноосигурителни права при завръщане в България, в НАП се подава друго заявление – за завръщане. Към заявлението се прилагат документи, доказващи, че лицето е пребивавало повече от 183 дни извън страната през една календарна година. Такива документи могат да бъдат:
– копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;
– удостоверение от съответната областна дирекция на полицията;
– документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач;
– други.
Следва да се има предвид, че от 01.01.2007 г. с присъединяването на Република България към ЕС, страната ни прилага разпоредбите на Регламент /ЕИО/ 1408/71 и Регламент (ЕИО)№ 883/2004 за координиране на схеми за социална сигурност. В тази връзка са направени допълнения в ЗЗО. Съгласно новата алинея 2 към чл. 33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка, е необходимо същите да представят Е-формуляр, от който да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на схеми за социална сигурност. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случай на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
От горното се налага изводът, че български гражданин, който преди влизането в сила на прякото действие на регламентите се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 40а от Закона за здравното осигуряване, след 01.01.2007 г., ако подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, не е задължително осигурен в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона. В тези случаи задълженията на лицата се уреждат съгласно приложимото право, а когато започне да се прилага българското законодателство и при невнесени здравноосигурителни вноски, те възстановяват правата си по общия ред, предвиден в чл. 109 от ЗЗО. Предвид това, след 01.01.2007 г. разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО не намират приложение спрямо тези лица, както по отношение възможността да не заплащат здравноосигурителни вноски, така и при възстановяване на зравноосигурителни права.
Ако лицето след завръщането си в страната не разполага с документ, удостоверяващ, че за него е била приложима схема за социална сигурност на друга държава-членка, то ще попадне в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и ще дължи здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 109 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват в случай, че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват при условие, че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски.
Предвид горното, в настоящия случай, за възстановяването на здравноосигурителните права лицето следва да заплати всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. Правата му ще бъдат възстановени от датата на заплащането на дължимите вноски. Съдействие за изчисляване на дължимите суми може да му бъде оказано от органите по приходите от отдел „Обслужване” при при ТД на НАП.
Освен това лицето трябва да знае, че е длъжно да подаде и декларация образец № 7 съгласно чл.2, ал.6 от Наредба № Н-8/2005 г. на министъра на финансите. В същата е необходимо да декларира началната дата, от която възниква задължението за осигуряване, както и размера на избрания осигурителен доход (между половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния осигурителен доход за всички осигурени лица).
‘