2_406/ 11.02.2010г.
ЗЗО – чл.40а
ОТНОСНО: подаване на заявление по чл.40а от Закона за здравното осигуряване
От изложената в запитването фактическа обстановка и приложените копия на документи става ясно, че лице, което е българска гражданка от 27.09.2004 г. работи и пребивавав Гърция. От м.януари 2005 г.до м.декември 2007 г. /включително/, във връзка с подадена през 2009 г. декларация, е освободена от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание § 19и от ПЗР на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, а за м.декември 2007 г. иот м.март до м.май 2008 г., във връзка с представен формуляр Е 104, издаден от гръцката компетентна инситуция, е освободена на основание чл.33, ал.2 от ЗЗО, като лице, за което съгласно правилата за координиране на системите за социална сигурност подлежи на здравно осигуряване в другадържава членка на Европейския съюз. На 5 февруари 2010 г. по факс в офис на НАП гр………… лицето е изпратило заявление за напускане на страната и окончателно прекратяване на здравно-осигурителните вноски в България, едновременно с девет страници копия на документи, приложени към настоящето запитване.Във връзка с изложеното задавате следните въпроси:
1.Допустимо ли е подаване на заявление по чл.40а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ от лица, което след 01.01.2007 г. работят и са здравно осигурени в държава-членка на ЕС ?
2. Ако горното е допустимо, може ли същото заявление да бъде прието и обработено в НАП, ако датата на напускане на страната предхожда датата на подаването му?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
В закона са предвидени изключения за лицата по 33, ал. 1, т. 1 – 2 и по специално разпоредбите на чл. 40 а, ал. 1, в сила от 21.12.2004 г.: „Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите”. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските/чл.40а, ал.2 и 3 от ЗЗО/.
От текста на цитираната разпоредба следва, че законът не изисква заявлението за освобождаване от здравноосигурителни вноски по чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО да бъде представено в НАП лично от лицата, а само да е подадено преди те да са напуснали страната. Следователно няма пречка друго лице, упълномощено от заминаващото в чужбина (с писмено пълномощно, без да е необходима нотариална заверка на подписите), да подаде заявление от негово име за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски поради заминаване в чужбина за повече от 183 дни в една календарна година, но само при положение, че лицето към датата на завеждане на документа в НАП се намира на територията на страната. При подаване на заявление от упълномощено лице, пълномощното следва да бъде издадено с дата, предхождаща датата, на която лицето е напуснало страната, а когато се приемат заявления, изпратени по пощата, пощенското клеймо трябва да бъде с дата преди датата на напускане на страната. Заявленията, които са подадени след напускане на страната не се обработват, а на лицата се издава и връчва уведомително писмо за невъвеждане на заявление за напускане на страната.
Предвид присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007г., и прякото действие на регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (1408/71 и 574/72) са направени допълнения в ЗЗО. Съгласно новата алинея 2 към чл. 33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава – членка.
Лицата които ще се осигуряват здравно в друга държава – членка могат да упражнят правото си по чл. 40 а, ал. 1 от ЗЗО, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава – членка. Лицата, подали заявление по чл. 40 а, спрямо които впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга държава – членка, не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона. В тези случаи задълженията на лицата се уреждат съгласно приложимото право, а когато започне да се прилага българското законодателство и при невнесени здравноосигурителни вноски, те възстановяват правата си по общия ред, предвиден в чл. 109 от закона.
Следователно за да удостовери, че за определен период е подлежало на здравно осигуряване в друга държава – членка и да ползва обезщетение в натура /здравна помощ/, лицето следва да представи пред Националната агенция за приходите заверено удостоверение, в което са посочени завършените осигурителни периоди, съгласно законодателството, на което последно е било подчинено-формуляр Е 104.
Данните посочени във формуляра се въвеждат като оправдателен документ в Допълнителния регистър на здравноосигурените лицана НАП, с цел удостоверяване на актуалнияздравноосигурителен статус.
Формулярът E104 представлява удостоверение, отнасящо се до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване. Съгласно чл. 16 (2) от Регламент (ЕИО) 574/72 това заверено удостоверение се издава по искане на наетото или самостоятелно заетото лице от институцията или институциите на държавата-членка, на чието законодателство лицето последно е било подчинено.
Ако лицето, след завръщането си в страната не разполага с документ, удостоверяващ, че за него е била приложима схема за социална сигурност на друга държава-членка, то ще попадне в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и ще дължи здравноосигурителни вноски, определенипо реда на чл. 40 от ЗЗО.
От всичко гореизложено следва, че подаденото по факса заявление не може да породи правни последици в смисъла на чл.40а от ЗЗО, поради обстоятелството, че не еподадено лично или чрез упълномощен представител преди заминаване на лицето в чужбина. В случая съгласно твърдението на заявителя, това няма да е възможно и поради обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението, лицето е подчинено на законодателството на друга държава – членка / Гърция/. В този случай лицето също не е задължително осигурено в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от законаи следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП формуляр за приложимо законодателство /Е 104/, данните от който ще бъдат въведени като оправдателен документ в Допълнителния регистър на здравноосигурените лицана НАП.
‘