2_ 1134/17.09.2014г.
Относно:получаване и деклариране на дивидент съгласно разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ
В запитването си поставяте въпроси, свързани с определяне, деклариране и внасяне на данък върху дивидент, който предстои да получите от чуждестранно юридическо лице, установено в трета страна. Поставяте и въпрос относно вида на документите, удостоверяващи получаването на дивидент, с които да се снабдите от платеца на дохода.
Поради това, че Вашето запитване не съдържа информация относно страната на произхода на дивидента, т.е. не сте указали на коя страна е местно, юридическото лице – платец на дохода, изразеното по-долу становище има принципен и необвързващ приходната администрация характер.
Съгласно чл.3, т.1 от Закона за данъците върху доходи на физическите лица /ЗДДФЛ/ данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. В изпълнение на нормата на чл.6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
В случай, че се самоопределяте като местно лице за целите на ЗДДФЛ /предвид липсата на такава информация в запитването/, всички придобити от Вас доходи през данъчната година ще се явят облагаеми, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон /чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ/. Следователно дохода от дивидент, изплатенот чуждестранно търговско дружество, ще се явидоход, придобит от източник в чужбина и като такъв подлежи на облагане и деклариране.
Доходите от дивиденти подлежат на облагане с окончателен данък по силата на чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ.
Когато дивидент се разпределя от местно юридическо лице в полза на физическо лице,дружеството се явява задължено лице за начисляване, удържане и внасяне на данъка в
срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент (чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ).
Съществува изключение от горния ред за дивиденти, получени от местни физически лица с източник в чужбина, т.е. когато дивидентът е разпределен отчуждестранно юридическо лице. В този случай законът изисква местното физическо лице да се самообложи като само внесе окончателния данък в размер на 5 на сто върху брутната сума, съгласно чл.38, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.2 и чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ.
Данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до края намесеца, следващ тримесечието на придобиването му в съответствие с разпоредбата на чл..67, ал.1 от ЗДДФЛ и в същия срок подлежи на деклариране съгласно чл.55,ал.2 от закона с декларация образец 4001. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП /ТД на НАП/ по постоянен адрес на МФЛ и данъкът се превеждапо сметка на републиканския бюджет на същата ТД на НАП /чл.68, ал.1 от ЗДДФЛ/.
За получения доход от дивидент следва да подадете и годишна данъчна декларация (ГДД) по реда начл.50, ал.1,т.3 от ЗДДФЛ, в срок до 30 април нагодината, следваща годината на придобиване на дохода като посочите получените доходи от дивиденти в Приложение № 8, на ГДД– образец 2001а.
С цел избягване на двойно данъчно облагане на едни и същи доходи с приоритет пред местното законодателство /ЗДДФЛ/ е прилагането на разпоредбите на Спогодбитеза избягване на двойно данъчно облагане съгласно чл.75 от закона.
В тази връзка, ако изплатеният Ви дивидент е обложен в чужбина, законът предоставя възможност да избегнете двойнотоданъчно облагане на дохода. Възможни са две хипотези. В случай, че:
•не е налице Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с държавата, на която е местно лице, платецът на дохода, да се приложи методът на обикновения данъчен кредит, т.е. приспадане на платения в чужбина данък до размера на данъка, дължим в България /чл. 76, ал. 1-3 ЗДДФЛ/.
•е налице СИДДО да се приложи съответният метод за избягване на двойното данъчно облагане, заложен в съответната СИДДО.
Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларацияудостоверениеза размера навнесеният в чужбина данък, издадено от компетентнитевластина другата държава, регламентирано в чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ.
Принеспазване на срока за подаване на декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ, законът предвижда административно наказателни санкции – глоба или имуществена санкция.
Законът не поставя изискване изплащането на дивидент да се документира със специален документ нито от получателя, нито от платеца на дохода. Независимо от горното, в случай на проверка от страна на органите по приходите е желателно да разполагате с Протокол от Решението на органа, в чиято компетентност е да определя разпределяне на дивидент или друг документ, удостоверяващ датата, размера и лицето придобило дохода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Информирам Ви също, че подобни разяснения по поставените от Вас въпроси може да откриете в Наръчника по корпоративно подоходно облагане, версия 2013г. и в Наръчника за данъците върху доходите на физическите лица, версия 2013 г., които са публикувани на интернет страницата нана адрес: www.nap.bg.
‘