ОТНОСНО: Ползване на данъчно облекчение по чл.22а от ЗДДФЛ
В отговор на направеното от Вас запитване до Министър председателя на РБ по електронен път, заведено с вх.№ …/26.02.2010г. при ЦУ на НАП и препратено ни по компетентност с писмо вх.№ …../15.03.2010г. при Дирекция „ОУИ” . изразяваме следното становище:
В писмото си пишете, че сте младо семейство и отговаряте на условията,посочени в закона за да ползвате облекчението като младо семейство.
Интересувате се може ли да ползвате данъчното облекчение на основание чл.22а от ЗДДФЛ при условие, че от 2006год. съпруга Ви имадял от жилище в размер на 60 кв.м., наследено от баща му.
Съгласно разпоредбите на чл.22а от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, данъчното облекчение за млади семейства може да се ползва, ако са налице следните условия:
1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
За да се ползва данъчното облекчение е необходимо едновременно да са изпълнени горепосочените три условия.
Предвид на цитираната законова норма и съдържанието на писмото не е изпълнено третото условие на чл.22а от ЗДДФЛ, т.е. ипотекираното жилище не е единствено за семейството през данъчната 2009 година.
В ЗДДФЛ не е дадена дефиниция на понятието„единствено жилище”, освен тълкуванието в §1,т.51 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ във връзка с прилагането на чл.13,ал.1,т.1 от същия, а именно недвижим жилищен имот е този, който може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Определение на понятието „жилище” е дадено и в Закона за устройство на територията. По смисъла на § 5, т. 30 от допълнителните разпоредби на този закон, „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Следователно като „жилище” се дефинират недвижими имоти, чието предназначение е да задоволяват жилищни нужди (напр. – апартамент, къща, вила и др.).
В тази връзкаразпоредбата на данъчния закон се отнася и за случаите на собственост върху идеални части от жилища, независимо от размера на тези части.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай данъчно задълженото лице притежаваидеална част от жилище, който служи за задоволяване на жилищни нужди, поради което ипотекираното жилище не е единствено жилище за семейството. Това означава, че не е изпълнено условието на чл. 22а, т. 3 от ЗДДФЛ. Следователно, съгласно действащата нормативна уредба, за данъчната 2009 година не е налице правно основание за ползване на данъчното облекчение за млади семейства.
Следва да се има предвид, че относно прилагането на чл. 22а от ЗДДФЛ при облагане на физическите лица с данък върху общата годишна данъчна основа за 2009г. (данъчно облекчение за млади семейства) са дадени подробни разяснения в писмо на НАП с Изх. № 91-00-41 от 29.01.2010 г. В цитираното писмо са разгледани всички условия за ползване на данъчното облекчение, както и необходимите документи, които се прилагат към годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона. Същото може да намерите на интернет страницата на НАП на адрес: www.nap.bg.
‘