Изх. № М-94-Р-1
Дата:15.02.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 22д, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО: Ползване на данъчно облекчение за извършени безкасови плащания почл. 22д от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП по електронната поща и заведено с вх. №М-94-Р-1 от 03.01.2018 г., изразявам следното становище:
Поставените въпроси в запитването са свързани с това дали сумите, които работодателите удържат и превеждат по банков път към други лица при изплащането на доходите от трудови правоотношения, например:за задължителни осигурителни вноски за сметка на физическите лица, за дарения, за погасяване на кредити към банкови институции и т.н., следва да се вземат предвид във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Предвид поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по отправеното запитване:
На основание чл. 22д, ал. 1 от ЗДДФЛ (нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно (кумулативно) са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;
3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.
По отношение на прилагането на третото условие, следва да се има предвид, че за да бъде това условие изпълнено, е необходимо да са направени безкасови плащания на стойност 80 или над 80 на сто от размера на паричните доходи, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа.
На основание на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. В този смисъл в случаите, в които сумите се превеждат по банков път към трети лица – например към банкови институции, същите следва да се считат за безкасови плащания за физическите лица и да се вземат предвид във връзка с условието по чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Същото сеотнася и по отношение на сумите, които се удържат от платеца по силата на закон и се превеждат на трети лица – например дължими данъци и задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, но се удържат от платеца на дохода при изплащането му и се внасят по банков път.
Следователно извършваните от работодателите безкасови плащания се вземат предвид при изчисляването на равностойността на 80 или над 80 на сто от размера на облагаемите доходи по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ във връзка с прилагане на чл. 22д, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Следва да се има предвид, че всички обстоятелства и условия за ползване на данъчното облекчение подлежат на деклариране от физическите лица в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като не е предвидено към нея да се прилагат допълнителни доказателства.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/’