КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 9, ал. 2, т. 5;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО: Осигуряване на лице, упражняващо свободна професия – нотариус, през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ………11.01.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Въпросите, които отправяте, са свързани с възможността, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия – нотариус, да ползвате отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 години, по време на който да получавате парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване, без за това да е необходимо да преустановявате дейността на нотариалната кантора. За тази цел, имате намерение да сключите трудов договор с помощник-нотариус, който да извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението – „по заместване”. Интересувате се, дали в този случай ще дължите изравнителни вноски върху дохода от нотариалната дейност, който е облагаем и подлежи на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ще може ли също, след изтичане срока на майчинството да ползвате неплатен отпуск за отглеждане на дете, при положение, че помощник-нотариусът ще продължи да Ви замества през цялото време.
При така представената фактическа обстановка и поставени въпроси, изразяваме следното становище:
1. Относно задължителните осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице следва да внася през периодите на временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяванеи майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ – Загл. изм., ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО гласи, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.
Самоосигуряващо се лице, което е осигурено за риска общо заболяване и майчинство, но не е преустановило дейността, която е основание за осигуряването му, а продължи да полага труд и през перодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, подлежи на задължително осигуряване за това време по описания по-горе ред на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО. Относно правото на парично обезщетение от държавното общественно осигуряване в тази хипотеза, въпросът е от компетентността на Националния осигурителен институт.
Във Вашия случай, след като сте самоосигуряващо се лице, осигурявате се и за риска общо заболяване и майчинство и по време на отпуска за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и отглеждане на дете няма да полагате личен труд в качеството Ви на нотариус, Вие няма да дължите осигурителни вноски за социално осигуряване по общия ред на чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО. За посочените периоди имате задължението да внасяте само здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване. Няма пречка, доколкото няма ограничение в друг закон, дейността на нотариалната Ви кантора да продължи и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО чрез назначен от Вас помощник-нотариус, който да извършва всички действия, които са от компетентността на нотариуса.
Законът за нотариусите и нотариалната дейност урежда правния статут на нотариуса и организацията на нотариалната дейност (чл. 1 от ЗННД). Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на Нотариалната камара. Нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия (чл. 2 от ЗННД). В Нотариалната камара се води регистър. В регистъра се вписват нотариусите, помощник-нотариусите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона (чл. 5 от ЗННД). Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗННД обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, са:
1.районът на действие;
2.името и единният граждански номер на нотариуса, съответно на помощник-нотариуса;
3.адресът на нотариалната кантора;
4.срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване;
5.наименованието и седалището на застрахователя, както и размера на застрахователната сума;
6.обстоятелствата по чл. 41, 42 и 46.
Лицата, вписани в регистъра на Нотариалната камара, са длъжни в 7-дневен срок да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване (чл. 16, ал. 2 от ЗННД).
Когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението “по заместване“ (Чл. 46, ал. 1 от ЗННД). Нотариусът и кандидатът за помощник-нотариус по заместване подават писмено заявление до министъра на правосъдието, като прилагат документите по чл. 11, ал. 2. В заявлението се посочва срокът на заместването, който не може да бъде по-дълъг от две години, считано от вписването в регистъра (чл. 42, ал. 2 от ЗННД). Срокът на действие на помощник-нотариуса, включително при заместване е обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра (чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗННД и чл. 46, ал. 7 от ЗННД).
Предвид цитираната нормативна уредба, законодателят е предвидил ред, по койтопри продължително отсъствие на нотариуса или когато не е в състояние да изпълнява функциите си той да бъде заместван от помощник-нотариус (но за не повече от 2 години), като в тези случаи трябва да се спазват изискванията на закона за вписване в регистъра на Нотариалната камара на обстоятелствата по назначаването на помощник-нотариус по заместване. Следва да имате предвид, че полагането на труд от нотариуса, вкючително когато е вписано заместването му от помощник-нотариус, се доказва в хода на ревизионното производство.
2. Относно правото на нотариуса в качеството му на самоосигуряващо се лице да ползва неплатен отпуск по реда на чл. 167а от Кодекса на труда:
Правото на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е регламентирано в чл. 167а от Кодекса на труда (нов – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.). Законът изрично посочва лицата, които имат право да ползват такъв отпуск. В чл. 167а, ал. 1 е указано, че това са всеки един от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, а размерът на отпуска е определен по 6 месеца за всеки родител.
В случая, Вие няма да имате право на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ, тъй като не работите по трудово правоотношение, а сте самоосигуряващо се лице.