Изх. № 04-13-36
Дата: 25.04.2008 год.
ОТНОСНО: Ползване на данъчното облекчение за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, съгласно прилагането на чл. 43 във връзка с чл. 18 от ЗДДФЛ
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Министерство на труда и социалната политика и препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (вх. № 04-13-36/14.04.2008 г.), Ви уведомяваме следното:
В данъчните закони, уреждащи облагането на доходите на физическите лица до влизането в сила на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и в действащия ЗДДФЛ до настоящия момент не е установено правото на лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (съответно – с група инвалидност) да ползват данъчно облекчение при авансовото облагане на доходи, различни от доходи от трудови правоотношения. За доходите от стопанска дейност, в т.ч. възнаграждения по извънтрудови правоотношения, данъчното облекчение за намалена работоспособност (група инвалидност) се ползва само с подаване на годишна данъчна декларация.
Предвид изложеното в запитването Ви е необходимо уточнението, че не е налице нормативно основание годишният размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност да се смята за необлагаема годишна данъчна основа и съответно – до достигането й през течение на годината да не се дължи авансово данък.
Безспорно е, че установените правила обуславят наличието на надвнесен данък при годишното облагане на доходите на лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност (съответно – с група инвалидност), но този проблем може да се реши само чрез промени в данъчния закон.
1
Считаме за необоснован коментарът, че законодателят умишлено е възприел този подход за ползването на данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (съответно – с група инвалидност), тъй като същият подход е възприет за ползването и на другите данъчни облекчения, предвидени в закона. Вероятно мотивът за това е, че, ако данъчните облекчения се ползват при изплащането на възнаграждения от възложители, основанията за ползването им би следвало да се доказват при всеки един от възложителите на лицата, работели по извънтрудови правоотношения, което от своя страна би обусловило наличието на случаи на неправомерно ползване на данъчни облекчения.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//
‘