Изх. № 08-П-19
Дата: 24.10.2018 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 4
ОТНОСНО: ползване на данъчно облекчение за лек автомобил, придобит по време на брака с изцяло лични средства
В Централно управление на НАП е получено Ваше писмо с вх. № ……….., в което излагате следната фактическа обстановка:
В община …. е постъпила молба от Г. Б., в която тя възразява срещу определянето на задължения за данък върху превозните средства на нейния съпруг за придобит по време на брака лек автомобил. Г-жа Б. притежава решение на ТЕЛК с констатирана намалена работоспособност от 80 %, издадено на 04.01.2017 г. През м. август 2017 г. тя придобива с лични средства лек автомобил, за който подава декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ и прилага решението на ТЕЛК. Декларацията е обработена и на съпруга й са определени задължения за ? идеална част от автомобила.
Според чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ от данък се освобождава лекият автомобил, собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
Подателката на молбата счита, че са налице визираните в чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ предпоставки за освобождаване от данък на целия автомобил, а не само на ? идеална част от него. Мотивите й са следните: Въпреки че към датата на придобиване на лекия автомобил е в брачна обвързаност, тя е придобила лекия автомобил изцяло с лични средства, което обстоятелство води до пълна трансформация на собствеността от такава в режим на СИО до лична. Цитира съдебната практика – Постановление № 1 от 13.05.1982 г. на Пленума на ВС, според което придобитите по време на брака леки автомобили от инвалиди също се включват в режима на СИО, освен ако са придобити при условията на пълна, респ. частична трансформация на имущество. Това постановление, както и Постановление № 5 от 1972 г. на Пленума на ВС, намират приложение и в съвременните условия поради възпроизвеждането на текста на чл. 13, ал. 2, пр. 2 от отменения Семеен кодекс /СК/ в действащия кодекс.
Според г-жа Б. начинът на придобиване на лекия автомобил с изцяло лични средства обосновава искането за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ спрямо придобития от нея автомобил и освобождаването му изцяло от данък.
Г-жа Б. привежда и други доводи в подкрепа на искането си. Според нея съдебната практика сочи, че целта на законодателя в чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ е да отграничи превозните средства, т.е. обектите, които се освобождават от данък, а не лицата, които са носители на това право. Основното е обектът, за който не се дължи данък. Принципът, общото правило в чл. 53 ЗМДТ е, че данъкът се дължи от собствениците на превозни средства.
Във връзка с изложеното бихте искали да получите становище по въпроса: Дължи ли съпругът на г-жа Б. данък върху превозните средства за лекия автомобил?
С оглед на поставения въпрос и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище, представляващо трайна практика на органите по приходите на НАП и общините по прилагането на
чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ:
По силата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ от данък се освобождава лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.
Освобождаване от данъци на цитираното основание е допустимо само на един от притежаваните от лице с намалена работоспособност леки автомобили, дори и в случаите, в които изискваните от закона условия са налице спрямо други автомобили.
За ползването на предвидената преференция е необходимо представяне на документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност на задълженото лице, т.е. решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данъци, е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, освобождаване е допустимо само на идеалната част, притежавана от лицето с намалена работоспособност. Съпружеска имуществена общност са вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това, на чие име са придобити /чл. 19, ал. 1 СК/. Вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака по наследство и дарение, представляват лична собственост на съпруга, който ги е придобил /чл. 20, ал. 1 СК/.
Съпружеска имуществена общност са и леките автомобили, придобити по време на брака по реда на отменената Наредба № 15 за купуване на автомобили от инвалиди – в този смисъл Постановление № 1 от 13.05.82 г. на Пленума на ВС, съгласно което „Лекият автомобил, закупен по време на брака по реда на Наредба № 15 за купуване на автомобили от инвалиди, се включва в имуществената общност на съпрузите, освен ако е придобит при условията на пълна трансформация на лично имущество“.
Чл. 21, ал. 3 СК съдържа оборима презумпция, според която съвместният принос се предполага до доказване на противното. Общият принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата, в работа в домакинството и пр. Оборването на презумпцията за съвместен принос може да се извърши само по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск.
Относно възмездно придобитите през време на брака с лични средства имущества в хипотезата на чл. 23, ал. 1 СК може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, но също само по съдебен ред. Характерът на собствеността върху придобитото имущество се определя от този на вложените в придобиването средства, обективиращи приноса за него.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/