ползване на отстъпка 5% върху данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация изразявам следното становище :

Във връзка с постъпило запитване в Дирекция ОДОП ……, вх.№……/04.10.2016г., относно ползване на отстъпка 5% върху данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация изразявам следното становище :
В запитването посочвате, че сте подали ГДД на 23.04.2016 г. по електронен път. Ползвали сте 5% отстъпка върху данъка за довнасяне съгласнонормата на чл.53, ал.2 на ЗДДФЛ. Установили сте, че отстъпката не е призната и сте поискали корекция на ГДД с молба от 03.08.2016 г., след което сте уведомена, че не сте спазили условието да нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията.
Задавате въпроса: Имате ли право на отстъпка, при условие, че според Вас нямате задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител. Приложили сте копие на справка за задълженията си към 27.03.2016 г.
След като се взе предвид изложеното от Вас и приложимата нормативна уредба, трябва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4 от същия закон. Видно от цитираната разпоредба, правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
? годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март 2016 г.;
? към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
? данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април 2016 г.
Във връзка с условието, към момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, е необходимо да се има предвид указаното в писмо Изх. № 20-00-80 от 21.04.2015 г. и по-конкретно това, че характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича, на основание чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК), от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителния процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране или не.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публичните вземания се осъществява от публичния изпълнител по реда, определен в кодекса. Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Задълженията се квалифицират като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, независимо че не са налице данни за предприети действия по чл. 182 и сл. от ДОПК. Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон, е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение, стига да е налице изпълнително основание, включително декларация за самоизчисляване на задължението. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК горното касае и задълженията за лихви върху тези вземания, тъй като общата норма на чл. 175, ал. 1 от ДОПК изисква за неплатените в законовия срок публични задължения да се дължи лихва в размера, определен в съответния закон. Лихвата е акцесорно вземане, което следва главното и за нея се прилагат същите правила, които са приложими към главното задължение – главницата. Когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно таковаза лихвата, още повече че лихвата е променлива величина.
Цитираната норма на чл. 182 от ДОПК предвижда, че ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на НАП, може да предприеме действия за доброволно изпълнение, подробно посочени в т.1 и т.2 на ал.2 на същата разпоредба. Това не означава, че преди предприемане на действията задължението няма характеристика “подлежащо на принудително изпълнение“. Напротив, действиятапо чл. 182 от ДОПК се предприемат само за неплатените, подлежащи на принудително изпълнение вземания.
Видно от приложената справка за задължения към 27.04.2016 г., Вие имате такива по ГДД за 2014 г. в размер на 17,80 лв. главница и 1,64 лв. лихва, както и 0,01 лв. лихви по декларация обр.1, подадена на 20.07.2015 г.
Предвид на така изложеното и съществуващи данъчни задължения по подадена от Вас ГДД и лихви, подлежащи на принудително изпълнение не може да ползвате отстъпка по чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ.