Изх. № 08-П-21
Дата:13.06.2016 год.
ЗМДТ, чл. 25
Относно: ползване на преференция за „основно жилище“ от чужди
граждани
В отговор на поставените въпроси относно ползване на облекчение за „основно жилище“ на основание чл. 25, ал. 1 ЗМДТ за жилищни имоти на чужди граждани Ви уведомявам:
1.Относно документа, удостоверяващ пребиваване на чужди граждани
на територията на страната повече от 183 дни от една календарна година
Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации по образец, одобрен от министъра на финансите /чл. 27 ЗМДТ/. При ползване на облекчения при данъка върху недвижимите имоти в закона не е установено задължение за представяне на доказателства /изкл. документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност/. Такива могат да бъдат изискани от администриращия орган по негова преценка в упражняване на правомощията му на орган по приходите /чл. 12, ал. 1 ДОПК/.
Законовото изискване за ползването на облекчението за „основно жилище“ е имотът да служи за задоволяване на жилищните нужди на собственика или членовете на неговото семейство през по-голямата част от годината /§ 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ/, т. е. необходим е документ, който да доказва обитаването на жилището от лицето през преобладаващата част от годината /повече от 183 дни/.Такива документи могат да бъдат квитанции за платени консумативи или бележки от домоуправителя на етажната собственост. Относими към казуса са и справките, издавани от Дирекция „Миграция“ на МВР /относно граждани на държави, които не са членки на ЕС/, удостоверяващи датата на влизане и напускане на страната на определено лице, но тези документи не доказват конкретно обстоятелството, че лицето е ползвало жилището, претендирано за „основно“. Удостоверенията за местно лице, изготвяни от НАП, се издават на основанията, алтернативно изброени в чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ и разпоредбите на съответната данъчна спогодба, и не удостоверяват във всички случаи пребиваване на лицето в страната най-малко 183 дни за съответния данъчен период.
2. Въпросът относно честотата на изискване на документ, удостоверяващ обитаването на жилището през по-голямата част от годината от чужд гражданин, е от преценката на администриращия орган, според конкретния случай – напр. ако лицето е с постоянно пребиваване в страната и др.
3. Ползването на данъчни преференции се предявява с подаването на декларация, в случая с подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ за промяна в обстоятелства. Ако изискваното обстоятелство за ползване на преференцията е посочено в декларацията облагането следва да се извърши в съответствие с декларираните данни. При условие, че след направено искане от администриращия орган задълженото лице не представи документи, жилището следва да се облага без преференция.
4.Право да претендират ползването на облекчение за „основно жилище“ за минали данъчни периоди имат всички данъчнозадължени лица, разбира се и чужди граждани, при условие, че е подадена декларация и са представенидокументи, доказващи обстоятелството за минали периоди, ако такива са изискани.
5. Относно допълнителната преференция за лица с намалена работоспособност над 50 на сто /чл. 25, ал. 2 ЗМДТ/ отговорът е същият, те могат да ползват преференцията за минали периоди, ако са подали декларация, не е изтекъл 5-годишният давностен срок и са представили доказателства. Данъкът за минали данъчни периоди следва да се преизчисли и надвнесената сума да се прихване или възстанови по реда на чл. 129 ДОПК.
6. Програмният продукт наза администриране на местните данъци и такси дава възможност за извършване на справки по ЕГН на лицето за наличие на декларирано друго „основно жилище“ на територията на страната /освен жилището в съответната община/. Освен това при въвеждане в продукта на декларация по чл. 14 ЗМДТсе прави автоматична проверка дали собственикът/ниците имат декларирано друго „основно жилище“. За подробни указания пофункционалностите и работата с продукта следва да се обърнете към регионалния отговорник на „Информационно обслужване“ АД.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘