Относно: Понятието «местно физическо лице»
В отговор на направеното от Вас запитване с вх.№ 94-00-28 от 20.02.2008г. при Дирекция «ОУИ» Пловдив изразяваме следното становище:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация (чл.93 от ЗГР), който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът му на жизнени интереси не се намира в страната;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Най-честият случай на класифициране на дадено лице като чуждестранно е лицето да пребивава на територията на България по-малко от 183 дни през всеки 12-месечен период, като няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси не е свързан с България. В случай че престоят на лицето превиши 183 дни през всеки 12-месечен период, даже да няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси да не е свързан с България – лицето се счита за местно за данъчни цели.
В отговор на въпроса с какъв документ трябва да се удостовери продължителността на пребиваването в РБългария от лице гражданин на Р Германия Ви уведомяваме, че в Закона не е посочен вида на документа, доказващ престоя на физическото лице в дни, изследван за всеки 12 месечен период. За удостоверитлни могат да се приемат всякаквидокументи, които надлежно могат да удостоверят дата на влизане и дата на излизане от страната. Съгласно чл.74 ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица Министерството на вътрешните работи при поискване от органите по приходите предоставя необходиматаинформация за установяване дали едно лице е местно или чуждестранно.
Закона за данъците върху доходите на физически лица дефинира чуждестранни физически лица по метода на изключването – това са лицата, които не са местни лица по смисъла на цитирания по-горе чл.4 от същия. /чл.5 от ЗДДФЛ/.
Предвид на горните характеристики местните физически лица са носители назадължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, ачуждестранните физически лицаса носители на задължения за данъци за придобити доходи от България. /чл.6 и 7 от ЗДДФЛ/.
По отношение на данъчното облагане на доходите от физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Съгласно чл.1 от Спогодбата между РБългария и РГерманияразпоредбите й се прилагат за лица, които са местни лица на едната договаряща се държава или на двете договарящи се държави. По смисъла на спогодбата изразът „местно лице на едната договаряща се държава” означава:
а/ за Германия – лице, което съгласно вътрешното законодателство е данъчно задължено там въз основа на неговото местожителство, обичайно пребиваване, мястото на неговото стопанско ръководство, неговото седалище или друг подобен белег;
б/ за България – физическо лице, което е данъчно задължено за доходи, съгласно вътрешното българско законодателство и няма постоянно пребиваване в трети държави или юридическо лице, което има своето седалище в РБългария.
Предвид на гореизложеното и съгласно чл.4 ал.2 от Спогодбата, акофизическото лице е местно лице на двете държави, важи следното:
а/ лицето се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно жилище; ако то разполага в двете държави с постоянно жилище, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически отношения /център на жизнени интереси/;
б/ ако не може да бъде определено в коя държава лицето има център на жизнени интереси или ако няма в никоя от държавите постоянно жилище, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в/ ако не може да бъде определено съгласно букви „а” и „б” на коя от договарящите се държави лицето е местно лице, договарящите се държави ще постъпят съгласно чл.24 от спогодбата, който регламентира уреждането на спорни въпроси.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/
‘